Остарели топлоцентрали на Западните Балкани замърсяват въздуха 6,6 пъти над допустимата граница, се посочва в доклад

Осем години след влизането в сила на стандарти за контролиране на замърсяването на въздуха съгласно Договора на ЕС за създаване на Енергийна общност през 2018 г., причиняващите замърсяване емисии в Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия и Република Северна Македония са 6,6 пъти над допустимата граница, пише албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ), като се позовава на доклад на "Банкуоч нетуърк" (Bankwatch Network).
„Банкуоч“ е най-голямата мрежа от екологични организации и дружества за правата на човека в Централна и Източна Европа, отбелязва РСЕ.
Докладът на мрежата от екологични организации беше публикуван днес и разглежда неприлагането на законите относно емисиите на серен диоксид (SO₂) от остарелите въглищни топлоцентрали на Западните Балкани, чиито емисии миналата година надхвърлиха законовите ограничения. Въглищните топлоцентрали в Босна и Херцеговина са имали най-големи емисии на серен диоксид – с 196,940 тона, което е 12,7 пъти над разрешените граници.
След нея се подрежда Сърбия със 177,756 тона или 5,1 пъти над допустимата норма.
В целия регион на Западните Балкани емисиите на серен диоксид са намалели съвсем леко от 2018 г. насам.
Ограниченията за емисии през 2025 г. са станали дори по-строги, отколкото през предишни години, което води до още по-големи нарушения, се казва в доклада на „Банкуоч“.
Най-големият замърсител със серен диоксид в абсолютни стойности, въпреки че разполага с оборудване за сероочистване, остава топлоцентралата „Углевик“ в Босна и Херцеговина. Емисиите ѝ през 2025 г. – 115,079 тона – бяха най-високите от влизането в сила на правилата за контрол на замърсяването през 2018 г.
В същото време замърсяването с прах също се е увеличило, като през 2025 г. е достигнало най-високото си ниво от влизането в сила на настоящите правила през 2018 г. Това се дължи главно на голямото увеличение на емисиите на електроцентралата в Битоля, Северна Македония, която е удвоила емисиите си в сравнение с 2024 г. Само нейните емисии са над 7,094 тона над допустимия лимит за целия регион, пише още РСЕ.
Както през 2024 г., така и през миналата година общите емисии на азотни оксиди от топлоцентралите са били 1,4 пъти над разрешените граници. Косово, Босна и Херцеговина и Сърбия са превишили законовите ограничения, като най-високите емисии са от „Никола Тесла Б“ в Сърбия – 11,247 тона.
Топлоцентралата в Плевля, Черна гора, претърпя реконструкция през последните години и не е била в експлоатация през по-голямата част от 2025 г. Въпреки това няма доказателства, че тя отговаря на стандартите за замърсяване, които биха ѝ позволили да продължи да функционира.
Секретариатът на Енергийната общност образува няколко дела за нарушения срещу страни от Западните Балкани, като потвърди незаконната експлоатация на техните топлоцентрали, работещи на въглища. Никое правителство обаче не е наложило глоби на тези топлоцентрали и няма ясни, актуални и реалистични планове за спазване на изискванията или затваряне на ТЕЦ-овете. 
Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) на ЕС влезе в сила през януари тази година, което увеличи разходите за износ на електроенергия и направи производството на електричество от въглища още по-малко доходоносно, пише още РСЕ.