Отричането на геноцида усложнява процеса на помирение в Босна и Херцеговина и региона, заяви словенският външен министър Таня Файон

Министърът на външните работи на Словения Таня Файон заяви по повод Международния ден за възпоменание на геноцида в Сребреница, че различните интерпретации на историческите факти, отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците усложняват процеса на помирение в Босна и Херцеговина и региона, съобщава вестник "Дневни аваз".
"Геноцидът, при който най-малко 8372 босненски мъже и момчета бяха убити между 11 и 22 юли 1995 г., е факт, признат от международните трибунали. Възпоменанието на жертвите на геноцида има за цел да повиши осведомеността и да предотврати престъпленията, особено в светлината на принципа за отговорност за защита на населението от масови престъпления, принцип, за чието установяване и прилагане Словения активно помага в продължение на почти 20 години. Различните тълкувания на историческите факти, отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците усложняват процеса на помирение в Босна и Херцеговина и по-широкия регион", заяви словенският външен министър.
Тя подчерта, че Словения подкрепя помирението на всички народи в Босна и Херцеговина, "не само заради новите поколения, които не са отговорни за действията на осъдени престъпници".
Файон допълни, че Международният ден за възпоменание на геноцида в Сребреница е "важна стъпка към помирението и постигането на мир, доверие и взаимно уважение". 
Преди 29 години, на 11 юли 1995 г., босненските сърби превземат защитената от ООН зона за сигурност в Сребреница. Те отделят най-малко 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри и ги убиват. Онези, които се опитват да избягат, са преследвани през горите и планините около града.
Убийствата в Сребреница бяха "кървавото кресчендо" на войната в Босна между 1992 – 1995 г., която дойде след като разпадането на тогавашна Югославия отприщи националистически страсти и териториални амбиции, които настроиха босненските сърби срещу двете други основни етнически общности в страната – хървати католици и бошняци мюсюлмани, отбелязва Асошиейтед прес.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна между 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани – бошняци, и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
В края на май Общото събрание на ООН обяви с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 г. по време на войната в бивша Югославия. Сърбия, босненските сърби и Русия категорично се противопоставиха на резолюцията, която беше приета с 84 гласа "за", 19 – "против" и 68 "въздържали се".
Сърбите в Босна и Херцеговина и съседката ѝ Сърбия се противопоставиха остро на резолюцията за Сребреница. Те заявиха, че се страхуват от това, че тя би заклеймила всички тях като "геноцидни" поддръжници на масовите убийства, въпреки че в текста на резолюцията не се посочват изрично виновниците.
Както Сърбия, така и босненските сърби отрекоха, че в Сребреница е имало геноцид, въпреки че това беше установено от два съда на ООН.