Отстраненият президент на Република Сръбска Милорад Додик се срещна днес в Москва със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу, както и с Юрий Ушаков – съветник на руския президент Владимир Путин по външната политика, предаде хърватският портал Индекс.
Додик е на посещение в Русия в опит да укрепи политическата си позиция, след като загуби мандата си като президент на босненската Република Сръбска и бе осъден на година затвор за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит, отбелязва порталът. Преди това той потърси подкрепа в Белград и Будапеща, а в Москва пристигна вчера със същата цел, припомня още медията.
Там той първо беше приет от руския външен министър Сергей Лавров, който му обеща продължаваща подкрепа.
Шойгу заяви, че събитията в Босна и Херцеговина и Сърбия са били обсъдени по време на срещата.
„Разбира се, ситуацията е доста напрегната и се надяваме, че мерките, предприети от Република Сръбска и подкрепени от Русия, ще дадат резултати“, каза Шойгу, който заемаше длъжността на руски министър на отбраната по времето, когато агресията срещу Украйна започна.
Додик отвърна, че е убеден, че ситуацията е „под контрол“ и се оплака от натиска, който идва върху него от страна на Запада.
„Западняците все още се опитват да елиминират всеки, който не ги харесва, особено Германия и Великобритания. Те искат да довършат недовършената работа на Балканите и да санкционират всеки, който не ги харесва“, каза Додик, цитиран от Индекс.
Вчера, когато говори пред репортери заедно с Лавров, той нарече властите в Лондон и Берлин най-големите врагове на Република Сръбска и на него самия, повтаряйки стари тези, че сега се надява на по-голямо разбиране от Вашингтон, тоест от кръга на администрацията на Доналд Тръмп, отбелязва порталът.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.