Парламентарните избори в неделя поставят под въпрос преизбирането на кипърския президент Христодулидис през 2028 г., смята анализатор

Резултатът от парламентарните избори в Република Кипър в неделя, на които дясноцентристкият Демократически сбор (ДИСИ) излезе победител с над 27 процента от гласовете, прави преизбирането на настоящия президент на страната Никос Христодулидис на следващите редовни президентски избори през 2028 г. несигурно.
Кипър е президентска република и изпълнителната власт принадлежи изцяло на президента, който назначава правителството, което не зависи от наличието на парламентарно мнозинство. След неделните парламентарни избори обаче политическите баланси се променят и това косвено ще окаже въздействие върху поведението на избирателите. На тази перспектива се спира политическият анализатор Костас Захариадис в кипърския вестник „Политис“.
През 2023 г. Христодулидис беше избран като кандидат на една разнородна, но функционираща коалиция, която при днешните дадености е отслабена. Той беше подкрепен от центристката Демократическа партия (ДИКО), лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК) и либералния Демократически фронт (ДИПА). От трите партии място в новия парламент намери само ДИКО, макар и с един мандат по-малко, докато другите две партии останаха извън Камарата на представителите.
Победителят ДИСИ излиза от парламентарните избори с несъмнено укрепено самочувствие. Първото място не е просто изборна победа, а признак за политическо възстановяване, коментира анализаторът. След поражението на президентските избори през 2023 г. (на които тогавашният лидер на ДИСИ Авероф Неофиту остана на трето място – б.ред.) и вътрешнопартийната криза, която последва, в неделя партията показва, че остава най-силният политически механизъм в страната.
Чисто аритметично изборите на 24 май показаха, че коалицията зад Христодулидис губи подкрепа. Ако на парламентарните избори през 2021 г. ДИКО, ЕДЕК и ДИПА получиха общо около 25 процента от вота, то в неделя сумарната им подкрепа спадна до около 17 процента. Това говори за политическо отслабване на основните съюзници на президента, който не разполага със собствен партиен механизъм зад гърба си.
Основният въпрос с оглед на президентските избори през 2028 г. е доколко е вероятно на тях ДИСИ да излезе със собствена кандидатура. Една партия, която е получила толкова силен резултат, е малко вероятно да подкрепи настоящия президент, който освен това дойде от собствените ѝ редове след отцепване. След парламентарните избори психологията на ДИСИ се променя и от отбрана партията преминава към активна позиция. Това не означава, че сътрудничеството е изключено, но в момента вероятността ДИСИ да поиска да се яви със свой кандидат на президентските избори изглежда несъмнено по-висока.
Същевременно новият състав на парламента е възможно да създаде трудна среда за правителството. В една президентска република, разбира се, правителството не пада чрез вот на недоверие в парламента, но това не означава, че парламентът не може да му нанесе сериозни политически щети, коментира анализаторът.
Евентуални трудности при приемането на правителствени законопроекти, промени в предложенията на правителството, отхвърляне на ключови реформи и дори възможното създаване на опозиционни мнозинства могат да подкопаят по същество работата на правителството. По силата на конституцията президентът не може да бъде отстранен по институционален път, но може да бъде засегнат политически, ако бъде създадено впечатлението, че правителството му не може да управлява, отбелязва политическият анализатор Костас Захариадис в кипърския вестник „Политис“.
Съществен фактор ще бъде и позицията на досегашните му съюзници и в частност на ДИКО. Лидерът ѝ Николас Пападопулос е в деликатна политическа ситуация. От една страна подкрепата за правителството му осигурява достъп до властта и роля в управлението, но от друга винаги съществува и риск от политическа асимилация, т.е. партията му да изгуби автономността си без съответната изборна полза. Ако ДИКО стигне до извода, че участието в правителството не носи политически дивиденти, тогава и изборът ѝ може да се промени. В тази връзка възниква и един интересен политически сценарий, а именно какво би се случило, ако Пападопулос бъде избран за председател на новия парламент. Нито ДИСИ, нито втората сила, лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ), биха подкрепили кандидатурата му, ако ДИКО остане в правителството. А ако Пападопулос оттегли подкрепата си, тогава правителственият блок ще отслабне значително.
Към всичко това се прибавя и една променлива величина – позицията на крайнодесния Национален народен фронт (ЕЛАМ). Въпреки че изборният резултат не потвърди прогнозите за скок на подкрепата му, партията остава осезаем фактор, а подкрепата ѝ може да се окаже решаваща на бъдещи президентски избори.
Основният въпрос за самия Христодулидис остава обаче не толкова кои са го подкрепили през 2023 г., а доколко ще бъде убедителен, този път вече като действащ президент. Изборът му като кандидат на промяната на предишните избори е различен от евентуалното му преизбиране. Тогава можеше да обещае обновление, а през 2028 г. ще бъде оценяван по свършеното.
С други думи, ако тогава настоящият президент успее да представи резултати от работата на правителството си, да запази висок личен рейтинг и да преодолее парламентарните пречки, кандидатурата му би била конкурентна. Ако обаче през следващите две години царят политически безизходици, институционални сблъсъци и ерозия на съюзниците му, пътят му към втория мандат ще бъде изключително труден.
В днешната ситуация Никос Христодулидис остава актуален като кандидат за 2028 г. Но за първи път след поемането на поста преизбирането му не изглежда сигурно, обобщава анализаторът.