По думите му първите прояви за това, че България има такова намерение са се появили не след подписването на Договора за приятелство и добросъседство през 2017 г. , а преди около три години, когато в Брюксел българският посланик „по указания на своето външно министерство, тогавашното правителство и президента” е отправил писмени искания, сред които „че македонският език е диалект на българския, или че македонците са от 1944 г.", или замяна на термина ”окупация” за българското присъствие във Вардарска Македония след 1941 г. с „администрация”, които са били изненада и за „всички други страни членки”, защото такъв тип дискусии не е имало дори в съвместната историческа комисия тогава.
„Нямаше и намек, че това, което преди пет-осем десетилетия говореха българските националисти, ще се превърне в политическа позиция на България. Да представиш такова нещо в писмена форма, като формален документ от българската държава в сърцето на Европейския съюз, е анахронизъм от 19 век и беше изненада за всички, които следят процесите на евроинтеграция в Брюксел. И ако някой твърди, че за тези искания има основание в двустранния договор, или не го е чел, или говори само по политически подбуди, за да се хареса на част от електората си и да оклевети своя политически опонент”, каза Пендаровски.
По думите му не отговаря на истината, че по-често се среща с президента на Сърбия Александър Вучич, отколкото с българския президент Румен Радев.
„За последните четири години с Вучич съм се виждал три пъти, не само двустранно, но и на международни форуми, а последния път беше на честването на 2 август в „Прохор Пчински“, където той (Вучич) беше домакин. А с Радев - пет пъти през последните три-четири години, като последно на така наречената мини енергийна среща на върха в София. Желанието за среща с някого зависи от това дали има среда, в която да направите положителна стъпка в отношенията, а не просто да отидете и да се снимате. Казах и на колегата Радев, че не виждам такава среда, на първо място заради техните действия спрямо нас през последните две-три години, за да можем да се срещнем и от тази среща да изпратим положително послание и на двете общества. Двустранните отношения с България не са на много високо ниво и ситуацията е status quo”, посочи Пендаровски.
По думите му има промяна в политическата реторика с последното българско правителство, но проблемът е, че през предходните три години българският президент и служебните правителства „под негово командване” не са работили за създаване на среда, в която европейската интеграция на страната да бъде обсъждана с европейски аргументи, „а не с аргументи от старите балкански антагонизми от 19 век и национализмите, които са причинили толкова много разрушения и страдания на обикновените хора през последния век, век и половина”.
По отношение на очакванията до ноември да бъдат гласувани промените в конституцията Пендаровски посочи, че е реалист, че ако те не се случат дотогава, няма опасност от дестабилизация на държавата, но е възможен драстичен регрес по отношение на демократичното развитие на страната и икономическа стагнация, а това, че Северна Македония може да остане в последната група или подгрупа на Западните Балкани по отношение на европейската интеграция, не е заплаха, а „легитимна политическа оценка”.
„Виждам, че позицията на опозицията е доста категорична и опитът ме учи, че когато наближават избори, а изборите са след седем-десет месеца, е много трудно да промениш позиция, която ти носи партийни точки. Не е проблем, нито опасно за стабилността, перспективите и бъдещето на (Северна) Македония това, че българите ще бъдат една от 12-13-те общности, които ще бъдат записани в конституцията. Ако 3500 души, живеещи в (Северна) Македония, са проблем, тогава не знам какво друго би било реален проблем, който да ни застраши”, каза Пендаровски.