Истанбулското имение „Перили кьошк“, в превод „Къщата на духовете“, продължава да привлича интерес не само с необичайната си история и архитектура, но и с витаещите около него легенди и културната дейност, която развива.
Историята на имението в квартал Румелихисар на европейския бряг на Босфора започва през второто десетилетие на 20 век. Строежът е поръчан от Юсуф Зия паша, който по това време е главен адютант на египетския хедив Абас Хилми паша, посочва на сайта си телевизия Хабертюрк в материал, посветен на историята на имението. През 1914 г., след влизането на Османската империя в Първата световна война, работниците, ангажирани със строежа, са мобилизирани и строителството спира. Така вторият и третият етаж остават недовършени.
Именно недовършеният вид на сградата и празните етажи допринасят за появата на името „Перили кьошк“ – „Къщата на духовете“. Според местните от недовършените части на сградата се чувал виещият звук на вятъра, което допринесло за зловещата ѝ репутация.
Друга градска легенда, за която разказва „Хабертюрк“, е свързана с красивата млада съпруга на Юсуф Зия паша, към която той бил силно ревнив. Според разказите пашата я държал скрита от погледите на хората в кулата на къщата и дори не позволил да се построят стълби в кулата, за да не може никой да се качи при нея.
Любопитна подробност е и това, че още в най-ранния етап на строителството на имението грандиозният проект се сблъсква с неочаквано препятствие. Налага се да бъде ревизиран поради ферман на султан Абдулхамит II, забраняващ издигането на сгради на Босфора, по-високи от минаретата на джамиите. Така вилата не успява да достигне предвидената по план височина.
Юсуф Зия паша живее в Египет в последните години на живота си и умира през 1926 г. Твърди се дори, че според завещанието му гробът му е бил издигнат с камъни, демонтирани от наблюдателната кула на „Перили кьошк“.
През 90-те години имението претърпява мащабна реставрация, а от 2007 г. „Перили кьошк“ помещава офисите на турския холдинг „Борусан“ (Borusan), като от 2011 г. сградата е и пространство за съвременно изкуство през почивните дни, когато е отворена за посетители и изложби.
До 16 август там беше представена изложбата „Преобразяващата се Земя“ („Dönüşen Yeryüzü“) на канадския фотограф Едуард Бъртински, а от 19 септември в „Перили кьошк“ са планирани две нови изложби. Едната е „Време, пространство, геометрия“ („Zaman Mekân Geometri“) на фотографа Оливо Барбиери, а другата - „Oбитаван“ („Perili/Haunted“), която се фокусира върху съвременния свят на образите, оформен от изкуствения интелект, технологиите и дигиталната култура, или както „Борусан кънтемпъръри“ (Borusan Contemporary) посочва на сайта си - в „Перили кьошк“ този път ще се настанят „не призраци от миналото, а същества, на които са вдъхнали живот невидимите механизми на цифровата ера".