Пет години Сърбия не изпълнява препоръките на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени и домашното насилие, твърди сръбска неправителствена организация

Леки присъди за извършителите на фемицид, лошо прилагане на стратегически документи в областта на предотвратяването на насилието срещу жени, преразглеждане на закона за равенство между половете и „епидемията“ от злоупотребi със снимки на жени в интернет - това са някои от проблемите, очертани в публикувания днес доклад за Сърбия от Експертната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени и домашното насилие (GREVIO), предава сръбската редакция на РСЕ.
В документа се приветстват усилията на институциите за привеждане на законодателните и политическите рамки в съответствие със стандартите на Истанбулската конвенция, която Сърбия ратифицира през 2013 г., но също така се посочват множество критики.
„Почти всяка препоръка се отнася до това какви са били препоръките през 2020 г., когато е публикуван основният доклад, което означава, че всъщност през последните пет години държавата не е успяла да подобри много тази сфера в сравнение с това какви са били препоръките през 2020 г.“, казва пред РСЕ Таня Игнятович от неправителствената организация „Автономен женски център“ .
В доклад от 70 страници GREVIO посочва тенденцията за дигитално насилие срещу жени, която според експерти е във възход както в световен мащаб, така и в Сърбия.
„Насилието, основано на злоупотреба с изображения – където интимни снимки на жертви се споделят в социалните медии, приложения за съобщения или се качват на порнографски уебсайтове – е особено широко разпространено, което подчертава сериозни недостатъци както в системата за защита, така и в механизмите за наказателно преследване“, се казва в доклада.
Те припомнят случаи на групи в платформата Telegram - някои от които са имали 50 000 членове - в които са били споделяни откровени снимки и видеоклипове на жени от Сърбия. Като пример те посочват случая с групата в Telegram „Nišlijke“(Нишлийки, жени, които живеят в сръбския град Ниш), която е имала около 24 000 членове и е била „създадена за неразрешено споделяне на интимни снимки и видеоклипове на жени и момичета, често с разкриване на лични данни“.
Администраторът на групата беше арестуван през март 2021 г. и срещу него беше образувано производство, но през октомври 2023 г. прокуратурата прекрати наказателните обвинения за разпространение на порнография с цел отмъщение.
„Това решение допълнително засили чувството за безнаказаност сред извършителите на подобно насилие, тъй като това не е изолиран случай“, оцени GREVIO.
На публичното изслушване за изменения в Наказателния кодекс на Сърбия през 2024 г., Автономният женски център предложи неразрешеното споделяне на интимни записи и снимки да бъде включено като ново престъпление, но това предложение не беше прието.
След обществена критика обаче, през ноември 2024 г. Министерството на правосъдието обяви намерението си да намери законово решение на този проблем, а публичното обсъждане на предложените законодателни изменения беше удължено до 1 октомври 2025 г.
Според Таня Игнатович, съобщението, че порнографията с цел отмъщение ще бъде включена в измененията в Наказателния кодекс, е „почти единственият светъл лъч светлина“ в тези промени. За разлика от това, добавя интервюираната от RFE/RL, това е опитът на държавата да въведе престъплението „секс без съгласие“ като по-лека форма на изнасилване.
GREVIO заявява, че консервативните реакции към политиките за равенство между половете нарастват в Сърбия, което според тях се отразява и на насилието срещу жените.
„Тази реакция е насочена към подкопаване на постигнатия напредък в областта на равенството между половете в страната, което може да се види чрез започването на производство пред Конституционния съд за оценка на конституционността на Закона за равенство между половете“, заявява GREVIO.
В края на юни 2024 г. Конституционният съд на Сърбия реши да спре прилагането на Закона за равенство между половете, след като беше образувано производство за конституционност на този закон.
До това решение законът беше в сила само около двадесет дни и беше обект на критики предимно от Сръбската православна църква и дружеството "Матица сръбска".
Съветът на Европа похвали Сърбия за приемането на Стратегията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие за периода 2021–2025 г. GREVIO я счита за „значителна стъпка напред“.
„Стратегията обаче никога не беше приложена, а необходимите за нейното изпълнение планове за действие не бяха приети“, казват експерти от Съвета на Европа.
Държавата, казва Таня Игнатович, не защитава жените от насилие по планиран начин, а реагира спонтанно – само когато обстоятелствата я принуждават да го направи.
„Такъв беше случаят през 2021 г., когато бяха създадени Стратегията за предотвратяване на насилието срещу жени и Стратегията за предотвратяване на дискриминацията или Законът за равенство между половете. Когато обаче тези стратегически документи и закони се създават, е типично те да останат мъртва буква на хартия, защото никога не се изготвя план за действие, нито се планират финансови средства за систематично прилагане на планираните мерки и няма ефекти и резултати“, казва Таня Игнатович.
В областта на защитата на жените, жертви на насилие, GREVIO заявява, че липсата на ресурси възпрепятства ефективното предоставяне както на общи, така и на специализирани услуги за подкрепа на жертвите. Един от проблемите, които посочва, са строгите изисквания за лицензиране на безопасни жилища за жертви на домашно насилие, от които така или иначе има малко в Сърбия.
„Забелязваме, че броят на убитите жени е намалял, особено след въвеждането на Закона за предотвратяване на домашното насилие, който задължи полицейските управления, прокуратурата и центъра за социална работа да оценяват рисковете за сигурността. Това, което посочваме от няколко години, е, че броят на случаите на убийства, при които преди това е било докладвано за насилие, се увеличава. Така че някои от институциите е можело да са знаели, че има риск“, казва Таня Игнатович.
Според данни на Автономния женски център, от началото на 2025 г. в Сърбия са регистрирани 11 случая на фемицид.
„Това число е по-ниско от предходните години, но все още е неприемливо високо“, посочва Игнятович.