Гърция бе разтърсена този месец от вълна от общи стачки срещу реформата в трудовото законодателство, приета от правителството на Кириакос Мицотакис. Хиляди служители от обществения и частния сектор парализираха транспорта, училищата и държавната администрация, обвинявайки властите, че под прикритието на „модернизацията“ прокарват антисоциални мерки. Правителството настоява, че реформата ще засили конкурентоспособността и ще отговори на нуждите на съвременната икономика, но синдикатите настояват, че законът нарушава трудовите права. Къде е уловката в четиридневната работна седмица и от какво се опасяват гръцките синдикати, разказа в днешния епизод на БТА Паралели Петър Къдрев, старши отговорен редактор в дирекция "Балкани" на БТА.
По думите му две стачки в един месец са наистина сериозни за толкова кратък период, дори за стандартите на гърците, където стачката не е нещо необичайно. Раздорът между правителството и синдикатите всъщност е възможността за извънреден труд, който да достига до 13 часа.
В реформата се посочва, че 13-часовият работен ден е ограничен до 37 работни дни годишно, седмичният извънреден труд не трябва да надхвърля общо 48 часа и общо за годината трябва да бъде до 150 часа. Извънредният труд се заплаща с 20 процента повече за първия час от трудовото възнаграждение почасово, а след първия час възнаграждението е 40 процента. Извънредният труд може да се случва само със съгласието и на двете страни.
Опасенията на синдикатите в този случай, по думите на Къдрев, са свързани с това, че работодателите имат повече власт. "Работодателите нерядко имат различни лостове да убедят служителя да се съгласи с подобен извънреден труд", посочи той, като подчерта, че реформата забранява работник да бъде наказван или уволняван заради отказа му да полага извънреден труд.
Условието за четиридневна работна седмица с по-дълъг работен ден също е възможно при съгласието на работник и работодател.
Къдрев подчерта, че през последните години безработицата в Гърция е спаднала много - от 30 процента по време на финансовата криза, до 10 процента днес. Именно затова много сектори изпитват недостиг на работна ръка. "В много случаи работникът има достатъчно силни козове пред работодателя, да защити правата си и дори понякога може да наложи своите условия", каза още Къдрев.
Всъщност реформата в трудовото законодателство е отговор на задълбочаващия се проблем с недостига на работна ръка, който отваря въпроса с облекчаването на мерките за легалните мигранти и евентуалното облекчаване на процедурите за внос на работна ръка от чужбина. "Това е хроничен проблем на гръцката икономика, който само се изостря с падането на безработицата", подчерта той.
"Другият проблем е, че след финансовата криза страната има ангажименти да поддържа високи първични бюджетни излишъци, за да може да обслужва и погасява все още сериозния външен дълг. При натиска и за съответните социални плащания, при новите програми, които бяха въведени, например, за подпомагане на наемането на жилища заради поскъпването на недвижимите имоти и т.н., държавата трябва да търси един устойчив икономически растеж. Този икономически растеж предполага едно повишаване на производителността на труда, която в Гърция остава доста ниска, тя е около половината от средното за ЕС", отбеляза още Къдрев.
В крайна сметка реформата засяга само определени сфери на трудова заетост, където трудът предполага по-трудно прогнозиране на дължината на работния ден. "Говорим за едни сектори, които са по-скоро засегнати от една неравномерност и сезонност, а не всички сектори", допълни Къдрев.
По думите му синдикатите са притеснени като цяло от всяко либерализиране на трудовото законодателство, тъй като се опасяват, че "когато правилата са по-малко, злоупотребите ще са повече". Според него в Гърция има едно задължително недоверие между десните правителства и синдикатите.
Той отбеляза, че реформата вероятно няма да направи големи промени, а само ще регулира в законодателството вече съществуващи практики. "Винаги, когато един работодател може да организира така работния процес, че да не заплаща извънреден труд, за него е по-изгодно да го направи така. Така че не виждаме защо ще поиска да плаща 40 процента повече на работника си, след което вероятно за голяма част от тези часове да трябва да го компенсира, освен това с почивка по друго време, ако може да си реши по друг начин проблемите", заключи той.
Петър Къдрев разказа в БТА Паралели и за личния си път като журналист и как се е насочил към балканската история и гръцкия език; за това как е избрал журналистиката и какви са предизвикателствата пред превода от балкански език и журналистическата работа на терен. Той сподели, че информацията, която получава журналистът на място е "по определение първокачествената информация" и "дори и с най-добрия плат един шивач може да ушие лоша дреха, а един способен може да направи нещо добро дори от изрезки".
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
Слушайте ни в Spotify