В цяла Сърбия температурите са тропически, но не застрашават морския лъв Берт от Зоологическата градина в Белград, който се разхлажда на спокойствие във вода с температура, подходяща за неговото здраве.
Берт е много общителен и всеки ден се храни само с прясна средиземноморска риба. Той обитава специално изграден басейн и като всеки морски лъв е особено ловък във водата и стремглаво се впуска да гони храната си, която му подава един от служителите в зоопарка.
За да посетите Зоологическата градина в Белград, трябва да стигнете до парка Калемегдан и да поемете надясно по алеите. "Градината на добрата надежда" е цялото име на зоопарка, създаден през 1936 г., който се смята за една от най-старите обществени зоологически градини в Югоизточна Европа.
Само година след основаването на зоопарка тук е заселен американският алигатор Муджа, за който се смята, че е най-старият екземпляр от този вид в света, тъй като е пристигнал от германски зоопарк на около 2 годишна възраст. Влечугото оцелява при двете разрушителни бомбардировки в Белград по време на Втората световна война, когато голяма част от парка е почти напълно разрушена.
Муджа е в сравнително добро състояние, храни се веднъж седмично и изяжда 5-6 килограма месо. В зоопарка в Белград смятат, че дълголетието му ще помогне да се определи горна граница на продължителността на живота на американския вид алигатор, която учените не са успели да определят в дивата природа.
Около половин милион посетители на година обикалят 7-те хектара площ в зоопарка, а алеите приличат на малки улици в някой стар град и носят имената на дарителите на животните.
В "Градината на добрата надежда" въпреки юлската жега има естествена сянка за белите лебеди, които грациозно преминават по зелената вода на малкото езеро, съпровождани от своето все още грозно и пъстроцветно потомство. Компания им правят и щъркели, а в съседство един жираф изпъва шия.
Още преди температурите да достигнат 25 градуса пингвините в зоопарка в Белрад се прибират в специално климатизирано помещение, което поддържа 17-18 градуса, а на водата - 15 градуса. Главният сред пингвините е Перо.
"Перо, където ти е гаджето?", пита го служителката в зоопарка за женската Звездана.
Всички 12 хумболтови пингвина от Чили в зоопарка в Белград имат имена, шест от тях са двойки, една от които са Перо и Звездана, а служителите говорят на всички така, както се обръщат към децата си вкъщи.
Пингвините всеки ден получават витамини, хранят се един път дневно и не могат да приемат нищо друго освен риба. Хумболтовите пингвини имат бодли на езика и в природата чрез тях улавят своята плячка.
Най-пасивни в горещото време са животните от семейството на големите котки. Белият лъв и лъвицата се намерили сянката на плодно дръвче в клетката си и нищо не може да привлече вниманието им, за да се раздвижат.
Белият лъв е един от талисманите на зоопарка.
Вероятно най-известният обитател на зоологическата градина е било пакостливото шимпанзе Сами, на което е издигнат паметник след смъртта му през 1992 г. Сами пристига в Белград през 1988 г. и скоро успява да счупи решетките на клетката си и да избяга, при това два пъти, разказаха за БТА служители на зоопарка.
Въпреки че мъжките шимпанзета се смятат за агресивни животни, Сами и двата пъти е минал през центъра на сръбската столица Белград, без да нарани никого.
Първото бягство се е случило на 21 февруари 1988 г. Сами счупил решетките на клетката си и се разходил из централния квартал на Белград Дорчол, който се намира в непосредствена близост до зоопарка. Тогавашният директор на "Градината на добрата надежда" Вук Бойович успял да успокои Сами, хванал го за ръка и му казал: „Хайде, Сами, да се прибираме“, като го повел към колата си.
Поемайки риска нещата да се объркат, Бойович се качил сам в колата с маймуната и я върнал в клетката ѝ.
Въпреки това, само два дни по-късно Сами отново избягал. Този път той се е скрил на покрива на къща на ул. "Цар Душан“ в Белград, която е точно под Зоологическата градина. Чувайки новината за новото бягство, белградчани започнали да се събират, за да окажат подкрепа на беглеца.
Пазачите в зоопарка и до днес разказват как тогава се се събрали около 4000 души и издигнали лозунги „Сами, с теб сме!“, „Сами, ти си истинският!“, „Сами, не слизай!“, „Не се отказвай, Сами!“
Този път Сами не се поддал на разговори и уговорки и отказал да слезе от покрива на къщата.
Взето било решение да го упоят с транквилант, но тъй като зоологическата градина не е разполагала с такъв по това време, са изчакали лекарството да пристигне от хърватски град, който се намира на 160 км от Белград.
После на Сами наистина му се наложило да пие лекарства, тъй като избягал посред зима, замръзнал и настинал и затова прекарал няколко дни във възстановяване с антибиотици и топли чайове.
Днес всяко дете може да пипне паметника на Сами в зоологическата градина, който е изработен в цял ръст, а устата му е излъскана от допира на ръцете на посетителите.
Внимавайте да се не уплашите от реалистичния паметник на белия тигър, който също е в цял ръст, но за него няма трогателна история като историята на шимпанзето Сами. Бял тигър на черни черти с прибрана опашка е полегнал под един храст - паметник или жив екземпляр - ще разберете сами.