По-висок жизнен стандарт и членство в ЕС – лайтмотивът на предизборната кампания в Черна гора

След предсрочните парламентарни избори тази неделя в Черна гора гражданите на страната би трябвало да се радват на по-високи заплати, пенсии и повече социални придобивки. Поне такова е бъдещето, което им обещават в конкретни цифри борещите се за гласовете им партийни формации.
В тази предизборна кампания за първи път по-голяма част от участниците в изборите се фокусират върху икономиката и се конкурират кой ще обещае по-голям растеж на заплатите, пенсиите, някакви безплатни услуги или намаляване на данъците, коментира пред БТА журналистката от черногорското издание „Виести“ Биляна Матияшевич.
Тя допълва, че през последните тридесет години предизборните кампании най-често са били основани на въпроси, свързани с националното самоопределение, т.е. дали гражданите на страната се определят като черногорци или като сърби.
Черногорското общество от години е поделено на прочерногорско, държащо на пълната независимост на Черна гора, и просръбско, което е за тесни връзки с Белград. Това се отразява съответно на черногорската политическата сцена и действащите на нея лица. 
В настоящата предизборна кампания ускоряването на присъединяването на страната към ЕС е обещанието, което е като общ знаменател за водещите политически формации. Черна гора получи статут на страна кандидат през 2010, но политическата криза от изминалата година спъна напредъка на Подгорица по пътя на евроинтеграцията.
Как се стигна до предсрочните избори
След парламентарните избори през 2020 година проевропейската партия на вече бившия президент Мило Джуканович Демократична партия на социалистите (ДПС) остана в опозиция за първи път от близо тридесет години. Управлението на страната бе поверено на експертен кабинет на Здравко Кривокапич, подкрепен от многопартийна коалиция начело с просръбската и проруска коалиция Демократичен фронт и гражданското движение УРА на настоящия премиер Дритан Абазович.
През февруари миналата година обаче парламентът гласува вот на недоверие на Кривокапич, като вотът бе подкрепен и от коалиционния партньор УРА.
През април 2022 Абазович състави правителство на малцинството, което още през август отново бе свалено с вот на недоверие. Основна причина за вота беше спорното споразумение със Сръбската православна църква, с което се регулират отношенията й с държавата. 
Партиите в парламента не успяха да постигнат съгласие за нов премиер и при така създалата се ситуация. Тогавашният президент Мило Джуканович разпусна парламента точно преди първия кръг от президентския вот през март и насрочи предсрочни парламентарни избори.
Още тогава анализаторите коментираха, че победата на президентските избори ще бъде до голяма степен показателна за предстоящия парламентарен вот. Джуканович, ветеран в политиката, извел Черна гора до независимостта през 2006 година и вкарал страната в НАТО през 2017, изгуби балотажа от политическия новак и бивш икономически министър Яков Милатович, кандидат на движението "Европа сега".
Какво обещават политическите играчи с най-голям шанс в предизборната надпревара
Черногорската Държавна избирателна комисия утвърди участието в изборите на 15 партии и коалиции, които ще се борят за общо 81 депутатски места в еднокамарния парламент на страната с население около 620 000 души.
На практика това са трети поредни избори за по-малко от година. През есента имаше местни избори, а през пролетта – президентски. "Европа сега" се представи отлично на двата вота, а кандидатът на движението е настоящият черногорски президент Яков Милатович.
И сега се очаква политическата формация начело с бившия финансов министър от кабинета на Кривокапич, Милойко Спаич, да спечели най-голяма подкрепа на парламентарните избори. Според анкета на неправителствената организация CEDEM от май месец движението би получило подкрепата на около 29 процента от гласоподавателите. "Европа сега" е името на икономическата програма на кабинета на Кривокапич, с която минималната работна заплата беше увеличена от 222 на 450 евро за сметка на вноските на работодателите за задължително здравно осигуряване. Зад тази програма стоят Спаич и президентът Милатович, които дадоха същото име на политическата си формация.
В настоящата предизборна кампания отново фокусът на обещанията на  "Европа сега" е върху икономическите и социалните въпроси. Сред предизборните обещания на движението са големи инвестиционни проекти, средна заплата от 1000 евро, минимална работна заплата 700 евро, минимална пенсия от 450 евро, намаляване на работния ден от 8 на 7 часа дневно.
Средната заплата в Черна гора е около 870 евро, а минималната пенсия – 270 евро. Инфлацията в страната миналата година достигна 13 процента, а за април е била 8,6 на сто. 
В последните дни обаче се появиха твърдения за връзка на Спаич с задържания в Черна гора “крал на криптовалутата” южнокореец До Куон, за който се твърди дори, че е финансирал кампанията на "Европа сега". Спаич отхвърля обвиненията, наричайки ги предизборна измислица.
Втора според проучването на CEDEM се нарежда ДПС с около 24 процента. Партията, към чиято листа са се присъединили още няколко по-малки, е водена в изборната надпревара от 35-годишния депутат Даниел Живкович, който е временен партиен председател, след като Джуканович се оттегли от председателското място.  От предизборната коалиция планират 50 процента увеличение на брутния доход на гражданите, минимална пенсия от 350 евро и създаване на фонд за изграждане на социални жилища. Средствата за тези придобивки, казват от ДПС, ще дойдат от инвестиции.
Живкович обещава „гражданска, мултиетническа, суверенна, независима, антифашистка и европейска Черна гора“. 
Партията, която управлява страната около 30 години до 2020 година, обаче носи белезите от миналото на обвинения в корупция и шуробаджанащина.
Като трета евентуална парламентарна сила се оформя коалицията между движението УРА на премиера Абазович и Демократите на Алекса Белич. Допитването им дава общо 15,5 на сто от гласовете. Коалицията обещава субсидии за зелени проекти и изгодни условия за закупуване на електромобили.
По време на предизборната кампания Абазович подчерта, че само с големи инфраструктурни проекти, растеж на БВП, удвояване на приходите от туризъм и по-голям износ на електроенергия могат допълнително да бъдат повишени заплатите, пенсиите и социалните надбавки, информират черногорските медии.
По повод обвиненията срещу Спаич за връзки със задържания южнокореец, Абазович свика Съвета за национална сигурност на Черна гора тази седмица.
Според допитването на CEDEM, направено между първи и 14 май, проруската и просръбска коалиция Демократичен фронт би спечелила 13,2 процента. Политическата формация обаче се разпадна  и на изборите заедно се явяват Нова сръбска демокрация (НОВА) и Демократична народна партия (ДНП). Движението за промяна участва самостоятелно.
НОВА и ДНП обещават ръст на основната заплата от 13 на сто, а на пенсиите от 20 процента. За работниците връщане на топлия обяд и допълнителни пари за годишен отпуск.
Двете партии настояват за отмяна на признаването на независимостта на Косово, излизане на Черна гора от НАТО и отменяне на санкциите срещу Русия, въведени заради руската агресия на Крим и в Украйна.
По отношение на външната политика приоритетно партиите с най-голям шанс да влязат в черногорския парламент обещават ускоряване на процеса на присъединяване на страната към ЕС. Черна гора има статут на страна кандидат за членство от 2010 година и бе най-близо до евроинтеграцията от страните в региона, но политическата криза, в която изпадна замрази процеса.
Според проучването на CEDEM 76 процента от анкетираните подкрепят членството на страната в ЕС, 14 – не, а 10 нямат определено мнение.
След изборите …..коалиция
Това, което изглежда сигурно, според анкетите и анализаторите е, че никоя партия или коалиция няма да успее да спечели самостоятелно мнозинство в парламента, което ще наложи създаването на управляваща коалиция.
До разразяването на скандала с „краля на криптовалутата“ като възможен сценарий изглеждаше евентуално правителство на “"Европа сега"”, Демократите и гражданското движение УРА, които подкрепиха кандидатурата на Милатович за президент, и още някои партии на малцинствата.
Според Биляна Матияшевич голяма част от партиите няма да минат изборния праг и да влязат в черногорската Скупщина, а някои дори ще изчезнат от политическата сцена. 
Като се има предвид отслабването на ДПС на Мило Джуканович и разпадането на просръбската коалиция Демократичен фронт смятам, че в бъдеще ще има все по-малко националистически партии и че фокусът ще продължи да бъде подобряването на жизнения стандарт на гражданите и влизането на Черна гора в ЕС, каза Матияшевич. 
Икономическият анализатор Василие Костич коментира пред Радио Свободна Европа, че щедро даваните социални обещания в настоящата предизборна кампания може да бъдат осъществени трудно.
Някои програми, може да се каже,  са изключително смели, обемни в обещанията си. Изглежда, че тяхното изпълнение е трудно постижимо или може да причини сериозни сътресения във финансите на Черна гора, отбелязва той.
Биляна Матияшевич обобщи за БТА, че гражданите желаят на политическата сцена нови хора и им дават шанс да направят нещо по въпроса за подобряване на качеството на живот на черногорците, „които напълно съзнават, че жизненият им стандарт не е дори близо до стандартите на повечето страни в ЕС.