Почти 80 процента от гражданите в Черна гора вярват, че политиците използват дезинформация за политически цели, показва проучване

В Черна гора почти 80 процента от гражданите вярват, че политиците използват дезинформация за постигане на политически цели, показва проучване на общественото мнение, проведено от института „Дамар“ за Центъра за демократичен преход (CDT), предаде МИНА.
Проучването е проведено от 22 февруари до 4 март върху извадка от 1008 респонденти, отбелязват от института.
„Цели 78,8 на сто от гражданите смятат, че политиците често (39,7 на сто) или поне от време на време (39,1 на сто) използват дезинформация за постигане на политическите си цели“, уточняват от „Дамар“.
Според проучването 7,9 процента от гражданите смятат, че това се случва рядко, 3,5 процента казват, че никога не се случва, а 9,8 процента нямат мнение по въпроса.
Най-голям дял от гражданите – 28,4 процента, изрично твърдят, че всички политици без изключение прибягват до дезинформация.
Почти всеки втори гражданин (46,9 процента) вярва, че правителството на Черна гора разпространява дезинформация, около една пета (21,3 процента) не вярва в това, а една трета (31,8 процента) няма мнение по въпроса, се казва в изявлението на института.
По-голямата част от гражданите, около 70,7 процента, вярват, че дезинформацията силно или много силно влияе върху политическите решения, които гражданите вземат, докато 21,9 процента казват, че влиянието е слабо, а останалите 7,4 процента не виждат никакво влияние.
Около две трети от гражданите – 65,4 процента, смятат, че дезинформацията е проблем в Черна гора, а една четвърт (25,7 процента) не вярват, че дезинформацията е проблем. 8,9 процента нямат мнение по въпроса.
Според проучването гражданите все още най-често цитират Сърбия (25,4 процента) като страна, от която идва дезинформация в Черна гора, следвана от Америка (16,7 процента), страните от Европейския съюз (8,6 процента) и Русия (7,6 процента).
На въпрос защо най-често се разпространява дезинформация, най-много граждани посочват политическа манипулация и влияние върху вземането на държавни решения (30,5 на сто), икономически интереси, печалби от кликове и реклами (20,9 на сто), умишлено насаждане на паника и несигурност в обществото (19,9 на сто) и подкопаване на доверието в институциите и медиите (15,4 на сто), се казва още в съобщението.