Подновяването на дебата за възможно въвеждане на регионална минимална работна заплата в Турция предизвика коментари в медиите

Турското правителство продължава обсъждането на възможността от преминаване от национално ниво към регионални нива на работната заплата, а медиите в страната обръщат сериозно внимание на темата, анализирайки възможните ползи и недостатъци на такава реформа.
Включвайки се в аналитичната дискусия вестник „Хюрриет“ припомня, че докато работодателите оказват натиск за нейното въвеждане, синдикатите категорично се противопоставят на идеята.
Отбелязвайки, че дебатът за регионална минимална работна заплата не е нов и се повдига почти ежегодно, вестникът информира, че синдикатите твърдят, че регионалната минимална работна заплата би била използвана користно от работодателите и би нарушила принципа на равенство.
„Регионална минимална работна заплата означава плащане на по-висока минимална работна заплата на работниците в големи градове като Истанбул, където разходите за живот са високи, и по-ниски заплати на тези в провинциите, където разходите за живот са относително по-достъпни“, пише „Хюрриет“.
През 1951, 1967, 1969 и 1973 г. в Турция са въведени както регионални минимални заплати, така и секторни системи за заплащане за индустриалните и селскостопанските работници, припомня вестникът и дава пример, че през тези години е имало 25-процентова разлика в полза на работниците в Истанбул между минималната работна заплата, плащана в мегаполиса и заплатите, прилагани в отдалечени окръзи като Хакари и Муш, където разликата е достигала дори 50 процента.
След тези опити е установено, че въпросните практики нарушават принципа на равенство и е приета обща и единна система за минимална работна заплата.
Според вестника регионалната минимална работна заплата се прилага и в други държави, но най-вече в страни с федерална система, където има различни практики за заплащане между регионите.
Тя се прилага и в страни като Португалия, Китай и Япония, отбелязва вестникът, но подчертава, че в Турция минималната работна заплата се е превърнала в основна работна заплата, а местната система за социално осигуряване е единствената безалтернативна система, обхващаща всичко - от здравеопазване до пенсиониране, без допълнителни системи.
Колкото до недостатъците на прилагането на регионална минимална работна заплата, изданието напомня, че прилагането ѝ зависи от определени параметри. Първият от тях е необходимостта Турция да бъде разделена на региони.
„Съотношението на минималната работна заплата към националния доход на глава от населението, покупателната способност по региони и провинции, както и нивото на основни разходи като наем, транспорт и храна в региона, трябва да се използват за определяне на минималната работна заплата, което е много трудно. Може би е било лесно преди 50-60 години, но сега е невъзможно“, коментира вестникът.
Освен това, поставянето на фокуса върху Истанбул при определянето на регионалните минимални заплати, определянето на висока минимална работна заплата там и след това съответно определянето на по-ниски заплати в други региони и провинции, би било не само безсмислено, но и неефективно.
Спирайки се на възможните негативни последствия вестникът добавя, че регионалните минимални заплати създават сериозни проблеми в системата за социално осигуряване, тъй като ниските заплати водят до по-ниски премии, намаляване на доходите в системата за социално осигуряване, поради което регионалните минимални заплати ще наложат и създаването на регионални пенсионни схеми в бъдеще.
В демографски аспект регионалните минимални заплати увеличават междуградската миграция, отбелязва вестникът и подчертава, че миграцията се увеличава от окръзи с ниски заплати към окръзи с високи заплати, като Истанбул. „Освен това, поради миграцията към провинции с по-високи заплати, работодателите в провинции с по-ниски минимални заплати може да срещнат затруднения при намирането на служители“, заключва „Хюрриет“.