Подобно на Дракула, национализмът пие кръв от миналото, споделя Георги Господинов в интервю за румънския сайт ХотНюз

Най-превежданият съвременен български писател и носител на международната литературна награда „Букър“ Георги Господинов даде интервю за румънския сайт ХотНюз (HotNews). В него той говори за нуждата от памет, борбата за спасяване на човечността и литературата като форма на съпротива срещу пропагандата.
„Още преди десет години имаше ясни признаци, че някой се опитва да превърне носталгията в пропаганда и оръжие. Подобно на Дракула, национализмът пие кръв от миналото, от конструирано, често измислено минало. Като индивид мога да изпитвам носталгия, мога да мисля за събития от личния си живот. Но знам много добре, че колективната носталгия никога не е невинна. Вие и аз преживяхме времена, когато ни беше обещано светло бъдеще. Сега се опитват да ни обещаят светло или славно минало. Не бива да се оставяме да бъдем измамени отново. Това са празни обещания“, коментира Господинов.
В отговор на въпрос какви са последиците от носталгията и има ли лек за нея, писателят припомня, че романът му „Времеубежище“ е бил пуликуван на румънски език след руската инвазия в Украйна, когато международната ситуация е станала още по-сложна.
„Много хора наивно вярват, че ако исканията на Путин бъдат изпълнени и му бъде дадена част от Украйна, всичко ще приключи мирно и тихо. Вече видяхме това с териториалните претенции на Хитлер и знаем, че нещата не завършиха добре за Европа“, отбелязва той.
Според него литературата е "противоотрова на пропагандата".
„Тя е част от съпротивата в един свят на пост-истина и потъпкани ценности. Това е трудна борба на думи и истории. Борбата е за спасяване на човечността в нас. В този смисъл литературата е противоотрова на пропагандата. Когато четеш книга или слушаш историята на някой друг, ти се спасяваш от колективната лудост и думите на онези, които те подтикват да мразиш другия“, смята Георги Господинов.
Скоро предстои най-новият му роман „Градинарят и смъртта“ да бъде публикуван на румънски език.
„Чувствам се спокойно, когато книгите ми се четат от румънски читатели, защото знам, че личните ни истории са близки и че общите ни болки са преводими“, споделя той.
Според него да бъдеш български писател „е дори малко по-трудно от това да бъдеш румънски писател“.
„Преживял съм това през повече от двадесетте години, в които пътувам по света с книгите си. В началото винаги има стереотипи. Ти от Балканите ли си? Тогава защо не ни разказваш за тежки битки, кръв, екзотика и т.н.? Не ви разказвам, защото и на Балканите хората ходят на два крака, имат любовен живот, мислят за глобални проблеми и понякога умират от естествена смърт. Имаме много неразказани истории и много натрупан исторически опит – през повечето време травматичен – който можем да превърнем в литература“, убеден е писателят.