Черна гора си е поставила амбициозната цел да се превърне в 28-ата страна членка на Европейския съюз до 2028 г. Правителството е уверено, че може да затвори всички преговорни глави в този срок и макар опозицията и представители на гражданското общество да подкрепят амбициозния дневен ред, те се притесняват, че той може да доведе до реформи на хартия без реални резултати, или така наречения "хърватски сценарий" – формулировка, използвана в Черна гора за формално членство в ЕС без реална реформа.
Начело на черногорското правителство е проевропейското движение "Европа сега" на премиера Милойко Спаич, който състави кабинет с помощта на три коалиции - проруския и просръбски "Демократичен фронт", "Демократи" и гражданското движение УРА. Към момента в правителството има десет партии, което може да създаде проблеми при изпълнението на дневния ред от реформи по европейския път на страната, смятат експерти.
При срещи с журналисти от европейски медии в Подгорица както представители на кабинета, така и опозиционни депутати и неправителствени организации очертаха основните предизвикателства пред плана "28 до 28" на Черна гора, като стратегическото ангажиране и хармонизиране на външната политика, гражданска идентичност и външен натиск, институционални проблеми и върховенство на закона, икономически предизвикателства и структурни реформи.
Стратегическо ангажиране и хармонизиране на външната политика
Настоящото черногорско правителство представлява ново поколение политици, решени да изградят силни регионални връзки, да признаят грешките от миналото и да ускорят пътя на Черна гора към членство в ЕС. Това заяви черногорският премиер Милойко Спаич пред европейски журналисти миналата седмица.
Той подчерта, че Черна гора възприема европейските ценности като собствени и подчерта, че страната е „доверен, надежден и предвидим партньор“ за Европа.
„Черна гора е 100 процента в съответствие с общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС“, каза министърът на европейските въпроси Майда Горчевич в Подгорица.
По думите ѝ кандидатурата на Черна гора не е за търсене на "подаяния". „Ние не търсим просто финансова подкрепа от европейските данъкоплатци. Нашето присъединяване няма да създаде финансови или политически проблеми за ЕС. Напротив, ние носим стабилност“, подчерта тя.
Черна гора е лидер сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз и има ясен план как да завърши преговорния процес. Това заяви главният преговарящ с ЕС Предраг Зенович.
„Отворихме всички преговорни глави, седем вече са затворени, а до края на годината планираме да финализираме още пет. Имаме и конкретна пътна карта за останалите. Това е ясен сигнал, че знаем как да завършим процеса“, подчерта Зенович.
От другата страна обаче стои въпросът доколко "украсена" е ситуацията в Черна гора. Опозиционният депутат Иван Вукович заяви миналата седмица, че успехът на страната по европейския път зависи както от прилагането на необходимите реформи от Черна гора, така и от това как "нашата ситуация се разбира и представя в чужбина".
„Черна гора е малка страна с относително малки проблеми, особено в сравнение с някои от нашите съседи. Институционално нашето присъединяване може едва да бъде забелязано, но политически то би било от голямо значение“, отбеляза той. „Присъединяването на Черна гора би могло да демонстрира жизнеността и продължаващата привлекателност на европейския проект, особено след години на кризи като Брекзит, миграционен натиск и икономически предизвикателства“, добави Вукович.
От февруари 2022 г., след руската инвазия в Украйна, Черна гора получава широка международна подкрепа за присъединяване към ЕС. Опозиционни депутати обаче подчертават, че най-големите пречки се крият в самата Черна гора.
"Някои членове на управляващата коалиция, макар външно да подкрепят интеграцията в ЕС, се опитват да забавят или блокират напредъка и са повлияни от все по-авторитарния режим на сръбския президент Александър Вучич", подчертава депутатът Иван Вукович. "Това създаде две противоречиви визии: едната се застъпва за модерна, либерално-демократична, европейска Черна гора, а другата се стреми към връщане към политическия климат от 90-те години на миналия век".
Ценности, гражданска идентичност и външен натиск
Министърът на европейските въпроси Майда Горчевич подчерта, че Подгорица е подготвена за следващата стъпка в евроинтеграцията, а комуникацията и ясното обяснение на ползите за ЕС са ключови в процеса.
Депутатът от опозицията Иван Вукович подчерта важността на фокусирането върху ценностите, наред със законодателството. Той предупреди, че опитите на някои партии на мнозинството да предефинират Черна гора по национални или религиозни линии и нарастващото влияние на Сръбската православна църква заплашват гражданските, светските и антифашистките основи на страната. "Паметниците в чест на противоречиви исторически личности представляват сериозни предизвикателства за ценностната система на Черна гора“, подчерта той.
Според представители на НПО сектора в страната подготовката за членство в ЕС не е само административна задача, но и въпрос на национално стратегическо планиране.
"Активното участие на гражданите в избори се смята за важен фактор за демократична стабилност и сигурност. Пълноправното членство в ЕС е по-добра алтернатива на чуждестранното влияние в страната, независимо дали от Италия, Хърватия или Адриатическия регион", подчерта Гордана Джурович, председател на Паневропейския съюз в Черна гора.
По думите ѝ обаче пространството за гражданското общество се свива.
"Миналата година бе предложен закон за чуждестранните агенти, а проправителствени медии периодично дискредитират неправителствени организации и активисти. Въпреки смяната на правителството, някои държавни служители продължават да ни определят като врагове“, коментира Милена Гвозденович, заместник-директор на "Центъра за демократичен преход".
Институционални проблеми и върховенство на закона
Като най-голямото предизвикателство пред Черна гора по пътя ѝ на присъединяване към ЕС към момента е сочена Глава 27 „Околна среда и климатични промени“.
„Необходимите структурни реформи изискват огромни инвестиции – равни на БВП на Черна гора за една или две години. Само до 2035–2042 г. ще трябва да изградим нови пречиствателни станции, да изготвим национален план за управление на отпадъците и да се откажем от въглищната централа в Плевля, която произвежда почти 50 процента от електроенергията ни“, посочи Предраг Зенович.
Глава 27 изисква мащабни реформи и инвестиции – от управлението на отпадъците до енергийния преход. "Днес почти половината от електроенергията ни идва от въглища, а трябва да преминем към възобновяеми източници. Инвестициите, които предстоят, са сравними с няколкогодишния БВП на страната. Това е най-трудната глава“, обясни Зенович.
„Вярваме, че през следващите години не само ще поддържаме стабилни цени, но и ще предлагаме по-евтина енергия“, заяви председателят на парламента Андрия Мандич миналата седмица.
Според Милена Гвозденович страната спешно се нуждае от "структурни реформи в подготовка за общия икономически пазар на ЕС“. По думите ѝ Черна гора трябва да засили конкурентоспособността на предприятията си и да диверсифицира икономиката, като се възползва от потенциала в енергийния сектор и селското стопанство.
Според опозицията най-големият проблем е несъответствието между това, което правителството твърди, че прави и това, което всъщност се прави. Депутатът от партията Социалдемократи Борис Могуша посочи историческия ревизионизъм, етническото напрежение и провокативните действия към съседните страни като допълнителни пречки.
Според Иван Вукович 32-ма министри в страна с население малко над 620 000 души правят кабинета неефективен и политически мотивиран, вместо фокусиран върху евроинтеграцията.
Според представители на НПО сектора промените в държавните фондове за здравеопазване и пенсии са временни решения, които създават допълнителен бюджетен дефицит, тъй като правителството трябва непрекъснато да намира пари за покриване на бюджетните дупки, като същевременно разчита на по-високи данъци и други фискални мерки. Според тях формалният напредък често е симулиран, а реални и устойчиви реформи липсват.
Икономически предизвикателства и структурни реформи
Министърът на финансите Новица Вукович заяви, че Черна гора демонстрира икономическа устойчивост и напредък по европейския път. Страната отчита ръст на БВП от 3,5 процента през второто тримесечие на 2025 г., над средното за ЕС и еврозоната.
„Намалихме публичния дълг от 105,1 процента до 60,7 процента от БВП, без да се застрашават социалните разходи. Това е доказателство за силна фискална консолидация и за устойчивостта на нашата стратегия“, заяви Вукович.
По думите му икономическият растеж се движи от инвестиции, частно потребление и нарастващи заплати, като средната нетна работна заплата вече надхвърля 1000 евро – увеличение с повече от 20 процента за година.
Министърът акцентира и върху ниската инфлация в края на 2024 г. – най-ниската от 2021 г. насам, благодарение на мерките за стабилност на цените.
Депутатите от опозицията обаче смятат, че Черна гора преживява нарастваща инфлация и структурна зависимост от туризма, който представлява приблизително 25–30 процента от икономиката. Те посочиха, че в сферата на туризма този сезон се наблюдава спад в редица показатели поради увеличените данъци и цени, а икономическите реформи, като например повишаването на минималните заплати, са били приложени непълно.
„Правителството временно увеличи нетните заплати, като намали вноските в държавните фондове, създавайки бюджетни дефицити за над 500 милиона евро“, каза депутатът Борис Могуша. „Без големи инфраструктурни проекти или чуждестранни инвестиции тези мерки не са устойчиви и рискуват (да доведат до) по-нататъшна инфлация.“
Според опозиционните депутати енергетиката и селското стопанство са сектори с неизползван потенциал, които, ако бъдат развити, биха могли да укрепят икономиката на Черна гора в подготовка за присъединяване към ЕС.
Във фокуса на реформите попадат околната среда, социалната и трудовата политика, подготовката за единния пазар и политиката на сближаване.
„Ние се нуждаем от реални структурни реформи, а не само от пари за стимулиране на привидни успехи“, отбелязват представители на гражданското общество. "Опасенията са Черна гора да не повтори „хърватският сценарий“ – формално членство в ЕС без реална реформа".
Черногорските власти са уверени, че планът "28 до 28" е напълно осъществим и страната може да се превърне не просто в следващата страна членка на ЕС, но и в регионален лидер. Посланикът на ЕС Йохан Сатлер посочи в отговор на въпрос на БТА миналата седмица, че целта на Черна гора да стане 28-ата страна членка в ЕС до 2028 "е амбициозна, но не е невъзможна“, но дали ЕС ще бъде готов да приеме нови членове до този период е "въпрос за един милион евро".
От друга страна опозицията и представители на НПО сектора подчертават, че пътят към членство в ЕС изисква както институционална реформа, така и защита на гражданската и ценностната идентичност на страната. Докато подкрепата за европейската интеграция остава висока на вътрешните и международните пазари, опозицията предупреждава, че за да постигне Черна гора успешно и устойчиво присъединяване, трябва да се преодолеят вътрешнополитическите пречки, селективното прилагане на закона, икономическата уязвимост и външният натиск.