Политическата криза в Косово блокира реформите, европейският курс остава ясен, посочва докладът на ЕК

Европейската комисия публикува днес годишния си доклад за Косово за 2025 г., в който отбелязва, че въпреки запазената проевропейска ориентация и високата обществена подкрепа за интеграцията, политическата парализа след изборите през февруари е довела до забавяне на ключови реформи и до блокиране на институциите.
В документа се посочва, че парламентарните избори от 9 февруари са били „мирни, конкурентни и приобщаващи“, но невъзможността да се състави ново правителство е оставила Косово със служебен кабинет, който разполага само с ограничени правомощия. Това, според ЕК, е затруднило приемането на закони и е подкопало функционирането на парламента.
Комисията подчертава, че разделителната вътрешна политика и прибързаните законодателни процедури са отслабили демократичните стандарти, като редица нормативни актове са били приети в противоречие с процедурите и впоследствие оспорени в Конституционния съд.
В областта на върховенството на закона Косово остава на „ранен етап на подготовка“, се посочва в доклада. ЕС отбелязва частичен напредък в цифровизацията на съдебната система и намаляването на изоставания по съдебни дела, но предупреждава за продължаващо политическо влияние върху съдебната власт и липса на кадрова стабилност. Реформите в правосъдието и борбата с корупцията са оценени като ограничени, въпреки увеличения брой осъдителни присъди по дела на високо равнище.
Докладът посочва и регрес в свободата на медиите – Конституционният съд отмени закона за Независимата медийна комисия, а новият текст все още не е приет. ЕК критикува слабата реакция на властите срещу дезинформацията и недостатъчната защита на журналистите.
В социалната сфера остават предизвикателства пред правата на малцинствата и хората с увреждания, както и забавяне при приемането на Гражданския кодекс и закона за свободата на вероизповеданията.
Според ЕК икономиката на Косово запазва умерен растеж, движен от потреблението и публичните инвестиции, но страната продължава да страда от висока безработица, ниска производителност и тясна данъчна база. Европейската комисия препоръчва по-ефективно управление на публичните разходи и засилване на финансовия надзор върху държавните предприятия.
По отношение на външната политика докладът подчертава, че Косово е запазило пълно съгласуване с Общата външна и отбранителна политика на ЕС, включително при прилагането на санкциите срещу Русия и Беларус. Същевременно напредъкът в диалога със Сърбия остава ограничен, като Брюксел настоява за конструктивно участие в прилагането на Споразумението от 2023 г.
Косово вече прилага новия План за растеж за Западните Балкани, но поради липсата на действащо правителство ратификацията на ключови споразумения по Механизма за реформи и растеж все още не е завършена.
В заключение Европейската комисия определя Косово като „умерено подготвена“ в повечето области и отчита ограничен напредък през изминалата година. Основните пречки пред интеграцията остават политическата нестабилност, корупцията и слабите институции, но европейският курс на страната остава ясен и подкрепян от обществото, се казва в доклада.
Косово, за разлика от други страни от Западните Балкани, няма статут на страна кандидатка, въпреки че кандидатства за членство през декември 2022 г.