Политическото споразумение между Румъния, България и Австрия за частично влизане в Шенген е "капан", смята румънски евродепутат

Политическото споразумение, сключено между Румъния, България и Австрия за частично влизане в Шенген - с въздушните и морските граници - е "капан", който може по всяко време да "взриви" договореното зад затворени врати в последните часове на 2023 г., казва румънският депутат Еуджен Томак, лидер на извънпарламентарната Партия Народно движение (ПНД), съобщава Хотнюз.
Според Томак, който инициира дело в Съда на ЕС срещу решението на Австрия да блокира присъединяването на Румъния и България към Шенген през декември 2022 г., споразумението е "отровна ябълка", защото ако Съветът по правосъдие и вътрешни работи на 4 март 2024 г. не вземе решение за влизане на двете страни със сухопътните им граници от 1 януари 2025 г., "абсолютно сигурно следващата година няма да се случи нищо".
В публикация във Фейсбук Томак прави кратък анализ на решението за частично присъединяване към Шенген на Румъния и България, считано от 31 март 2024 г., като посочва, че настоящото управление се опитва "да представи един голям провал като огромна победа". По думите му частичното влизане в Шенген с въздушните и морските граници е стъпка напред, но в никакъв случай не е голямо постижение.
Томак смята, че ситуацията трябва да бъде разглеждана "през призмата на унижението, което Румъния понесе на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 декември 2022 г.", когато Австрия и Нидерландия блокираха присъединяването на Румъния и България, но на същото заседание приеха влизането на Хърватия в Шенген на два етапа в рамките на 2023 г.
Според лидера на основаната от бившия президент Траян Бъсеску Партия Народно движение "правителствата на Румъния не са имали до 2022 г. обща стратегия с правителствата на България, а комуникацията между Букурещ и София по този въпрос е била повърхностна". Той напомня, че България е преминала през дълга правителствена криза с пет серии предсрочни избори в периода 2021 г.-2023 г.
По думите му преодоляването на блокажа от страна на Австрия се дължи на стратегическата подкрепа от страна на Съединените щати.
"Подкрепата, предложена от САЩ, накара Виена да смени радикално реториката си. (...) Австрия трябваше да смени тона си и защото остана сама. Нидерландия, която чрез гласа на премиера (Марк) Рюте беше архитект на блокажа на разширяването на Шенген в продължение на 11 години, се отказа от този подход", посочва Томак.
По думите му причината за промяната в позицията на Нидерландия се дължи на това, че Марк Рюте се готви да стане генерален секретар на НАТО през 2024 г. и няма да може да получи консенсус от 30-те страни членки с подобен лишен от гъвкавост подход спрямо две от членките в източния фланг на алианса. 
Евродепутатът обаче вижда проблем в това, че решението за присъединяване на Румъния и България към Шенген на първия етап с въздушните и морски граници е взето чрез писмена процедура, а не с гласуване на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. 
"Това споразумение е отровна ябълка, защото ако на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 4 март 2024 г. не се вземе решение за сухопътно влизане на Румъния и България от 1 януари 2025 г., абсолютно сигурно следващата година няма да се случи нищо. Трябва да се каже също, че Белгия, страна, която ръководи Съвета на ЕС, има парламентарни избори в деня на европейските избори - 9 юни. Остава да се види дали тя ще реши да включи в дневния ред на Съвета през март сухопътното ни влизане", отбелязва той.
По думите му Австрия е поискала и е получила допълнително време, "а последната фраза от това споразумение, която уточнява, че сухопътният Шенген може да бъде отворен тогава, когато Австрия подобри ситуацията си с мигрантите, е аргументът, който Виена искаше, за да има законова база да запази този блокаж толкова дълго, колкото иска. Статистиките по този въпрос ще им помогнат и за следващите 10 години". 
"Ние на свой ред унищожихме шанса си да можем да отнесем случая към Съда на ЕС, ако през 2024 г. не се вземе решение за влизане в Шенген за 2025 г. Австрия ще каже на базата на това безполезно политическо споразумение, че сме се ангажирали двустранно да решим нещо, което не зависи от Румъния и България - а именно кризата с мигрантите в Австрия", посочва Томак.
Той напомня, че румънските власти са се опитали чрез дипломатическа офанзива през декември да постигнат включване на конкретна дата за премахване на контрола по сухопътните граници, но не са успели да постигнат такова обещание.
"Затова не е голяма победа, а капан, в който паднахме, въпреки че вратите бяха широко отворени пред нас в един контекст на извънредни обстоятелства", подчертава лидерът на Партия Народно движение.