Посещението на Макрон в Сърбия – изтребители, атомна енергия, изкуствен интелект, евроинтеграция ...

С обещание за продължаване на сътрудничеството между Белград и Париж приключи посещението на френския президент Еманюел Макрон в Сърбия, след като бяха подписани над десет споразумения между двете страни, обхващащи области от отбрана до здравеопазване.
“Скъпи Александър (Александър Вучич – президент на Сърбия), скъпи сръбски приятели, благодаря за толкова топлото посрещане. Дадохме съществен тласък на отношенията между Сърбия и Франция. Ще продължим напред,” написа на сръбски в профила си в Инстаграм Макрон след края на двудневната визита, приключила в петък.
По време на посещението най-голямо внимание привлече споразумението, с което Белград купува 12 френски изтребителя Рафал за 2,7 милиарда евро. Очаква се те да заменят остарелия флот от руски изтребители "МиГ" на сръбските военновъздушни сили. До 2029 г. Белград трябва да получи 9 едноместни и 3 двуместни самолета "Рафал".
„Щастливи сме, че ставаме част от клуба на Рафал,“ каза Вучич след подписването на документите.
Макрон определи договора като историческо споразумение и стратегическа промяна, която ще допринесе за мира в Европа, отбелязва агенция Бета.
Сърбия за първи път ще има западни самолети във военновъздушните си сили.
Бившият министър на отбраната на Сърбия Драган Шутановац коментира пред Радио Свободна Европа, че това е сигнал, че Белград желае сръбската авиация да бъде по стандартите на НАТО. 
„Това е преломен момент както за нашата авиация, така и политически преломен момент,” посочи Шутановац, който оглавява неправителствената организация Съвет за стратегическа политика в Белград.
Според него не може да се поставя под въпрос купуването на френските военни самолети, тъй като Сърбия скоро ще остане без изтребители, ако не се снабди с нови навреме.
По думите му купуването на рафалите е политическо решение, “защото напоследък Франция показа много по-голямо разбиране към Сърбия и нейните интереси”, но също така е отбранително решение - “тези самолети са такива, че ще гарантират безопасността на небето над Сърбия през следващите десетилетия“. 
През последните години Сърбия се снабдява със съвременни летателни апарати, ракетни и електронни системи, радари и военни автомобили от Русия, Китай, САЩ, Испания и Франция.
От 2006 година Сърбия си сътрудничи със страните от НАТО чрез програмата Партньорство за мир, но управляващите в Белград подчертават, че Сърбия е военно неутрална.
Запитан дали сделката за бойни самолети включва ограничения върху споделянето на технологията на френските изтребители от Сърбия на нейния съюзник Русия или използването на военна техника в региона на Балканите, Макрон каза, че сделката включва „пълни гаранции като всяко споразумение за отбрана“, без да дава подробности, отбелязва Асошиейтед прес.
Освен в отбранителния сектор, както самият Вучич изброи в профила си в Инстаграм, споразумения бяха подписани в областта на изкуствения интелект, информационните технологии, иновациите, ядрената енергия, критичните суровини, автомобилната индустрия, аеронавтиката, летящите автомобили, селското стопанство, пречистването на отпадни води, изграждане и управление на съоръжения, образование, сътрудничество между университетите, здравеопазване и онкология.
Специално внимание сръбският президент обърна на договореностите с Франция за оценка на потенциала за развитие на ядрена програма в Сърбия.
„Говорихме за потенциално сътрудничество в рамките на развитието на ядрените програми, за което помолих Макрон, защото Сърбия няма да има достатъчно електроенергия след десет години, ако не използва ядрена енергия,” каза сръбският президент след срещата с френския си колега.
Миналия месец сръбското министерство на рудодобива и енергетиката даде началото на обществено обсъждане на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, като се предлага премахване на забраната за изграждане на атомни централи в страната.
През втория ден от посещението Макрон бе във втория по големина град в Сърбия - Нови Сад, където говори на форум, посветен на младите и изкуствения интелект. Той посочи, че Сърбия има важна роля в световното партньорство за изкуствения интелект.
„Китайците и американците инвестират много повече (в изкуствен интелект – бел. ред). И мисля, че ние, европейците, имаме роля, важна роля, която ни очаква. Защото имаме капацитет за това, имаме възможности да го направим и можем да създадем собствен модел,” каза Макрон.
Сърбия се позиционира като регионален лидер в областта на изкуствения интелект и догодина ще председателства Глобалното партньорство за изкуствен интелект – инициатива, създадена от Макрон и канадския премиер Джъстин Трюдо с цел отговорно развитие на изкуствения интелект, отбелязва Ройтерс.
Подписана бе и декларация за намерение за партньорство между Париж и Белград в областта на изследването и експлоатацията на критични и стратегически минерални суровини без специално да е споменат литият, срещу чийто добив в Сърбия наскоро имаше многохилядни протести.
Темата за евроинтеграцията на Сърбия, която е страна кандидат за членство в ЕС, също бе в дневния ред на разговорите между двамата държавни глави, както стана ясно от изявленията им.
Мястото на Сърбия е в ЕС, и тя може да изиграе важна роля и да послужи като пример за целия регион на Западните Балкани, каза Макрон, цитиран от местните медии.
ЕС е най-големият инвеститор в Сърбия, а стотици хиляди сърби работят в западни компании, отбелязва Ройтерс.
Белград обаче е зависим от руския газ и от подкрепата на Кремъл по косовския въпрос. Някогашната сръбска област Косово обяви независимост през 2008 година, която Белград не признава, както и Русия, и Китай.
Преди да се присъедини към ЕС, Сърбия трябва да отчете напредък в областта на демокрацията, върховенството на закона и правосъдието, да изкорени корупцията, бюрокрацията и организираната престъпност, отбелязва Ройтерс. Освен това трябва да хармонизира външната си политика с политиката на Брюксел, включително налагане на санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна.
Нормализацията на отношенията с Косово също е условие за евроинтеграцията на Белград.
Този въпрос няма да бъде решен без компромис от двете страни и съответно, ако няма политическа смелост да се постигне решение, каза Макрон на съвместната пресконференция с Вучич в края на първия ден от визитата си.
По думите му Франция е изключително обезпокоена от едностранните действия на косовските власти, отбелязва косовският сайт КосСев.
Бъдете сигурни, че Франция особено внимателно ще следи условията, при които живее сръбската общност в Косово и в този контекст сме особено ангажирани с формирането на Съюз на сръбските общини, там където живеят предимно сърби, каза Макрон.
Формирането на Съюз на сръбските общини в Косово е предвидено още в споразумението между Белград и Косово от Брюксел от 2011 година, но все още той не е създаден.
Милош Павкович от Центъра за европейски политики каза пред регионалната телевизия Ен1, че с изказването си, че на ЕС му е необходима демократична и силна Сърбия, Макрон е изтъкнал пред Вучич, че Франция е наясно, че по отношение на демокрацията и независимите институции не всичко е на мястото си и Париж няма да толерира това.
Политическият анализатор Бошко Якшич коментира пред изданието „Политико“, че визитата на френския държавен глава безспорно е от изключително значение за Сърбия, а Макрон е приел да бъде “защитник на Сърбия”, въпреки че Вучич е обект на критики от ЕС заради “автократичния си стил на управление”.
“Френските интереси са предимно от икономически и финансов характер, докато интересът на президента Вучич е отново да получи прикритие и подкрепа от Запада за собствената си политика, ” каза Якшич.