На въпроса дали Хърватия трябва да изгради модерни инсинератори по модела на тези в Австрия или Словения, 60,4% от анкетираните дават пълна подкрепа. Други 26,1% подкрепят изграждането, но при условие че се поставят строги изисквания за опазване на околната среда. Против са се обявили 7,5% от анкетираните, докато 6% нямат формирано мнение по въпроса.
Като ключова причина за изграждането най-много анкетирани (41,3%) посочват трайното решение на проблема с препълнените сметища. За 23% най-важната причина е производството на електрическа и топлинна енергия от отпадъци, а 19,5% виждат в това намаляване на финансовата зависимост от други държави, на които се плаща за обезвреждането на отпадъците. За 10,3% най-голямата полза от инсинераторите е намаляването на емисиите на парникови газове в сравнение с другите методи за третиране на отпадъци.
От друга страна, сред противниците на изграждането преобладава недоверието в строгия контрол на съоръженията, което се посочва от 27,9% от анкетираните. Страх от замърсяване на въздуха и негативни последици за здравето изразяват 25,4%. Спадът в стойността на недвижимите имоти и нарушаването на качеството на живот се изтъкват като причини от по 9% от анкетираните, докато 6,1% смятат, че инсинераторите биха намалили мотивацията за рециклиране.
Проучването показва също, че гражданите особено подкрепят и предпочитат местно решение на проблема с отпадъците. Между изграждането на инсинератор в Хърватия и плащането на чуждестранни компании за унищожаване на отпадъците, 82,6% избират изграждането им в страната с цел дългосрочни спестявания. Едва 9,8% подкрепят износа на отпадъци, а 7,4% не могат да преценят.
Идеята инсинераторите да функционират и като енергийни централи, чиято топлинна енергия ще се използва за по-евтино отопление, се определя от 57,2% от анкетираните като отлична и са за незабавната й реализация. За 18,3% идеята е добра, но само за локална употреба. Общо 13,3% смятат, че енергийната полза не надвишава рисковете, докато за 5,1% подобна концепция е неприемлива. Без мнение са 6,1% от анкетираните.
Позицията на общините и енергийните експерти е, че с изграждането на заводи за изгаряне на отпадъци (инсинератори) с производство на енергия трайно се решава проблема с отпадъците. Препълнените депа (като сметището „Якушевец“ в Загреб, което трябва да се затвори до 2029 г.) вече нямат капацитет, а изгарянето намалява обема на остатъчния отпадък с над 90%. Освен това боклукът се превръща в ресурс (RDF гориво) и неговото изгаряне генерира електричество и топлинна енергия за битово отопление, което намалява зависимостта от внос на скъп газ и въглища. В момента страни като Хърватия плащат милиони евро на чужди държави (например Австрия), за да приемат и изгарят техния преработен боклук, докато изграждането на собствена централа спестява тези разходи. Привържениците на проекта за изграждане на инсинератори дават за пример Виена, където модерна енергоцентрала работи в самата градска част и е пример за чиста технология.
От друга страна редица екологични организации предупреждават за отделянето на опасни фини прахови частици, диоксини и фурани. Те смятат, че се създава токсична пепел, която изисква специално депониране. Еколозите изпитват сериозно недоверие и към местните институции относно това дали филтрите ще се поддържат правилно и дали измерванията на емисиите няма да бъдат манипулирани.
Проучването на HRejting е проведено между 15 и 18 септември сред извадка от 1000 участници, с максимално допустима грешка от +/- 3,04% при ниво на надеждност от 95%, съобщава Хърватската национална телевизия (HRT).