Правителството на Северна Македония навършва една година управление

Точно преди година парламентът на Република Северна Македония избра правителството на ВМРО-ДПМНЕ, коалицията от албански партии ВЛЕН и движението ЗНАМ с премиер Християн Мицкоски. Тази вечер пред сградата на правителството на страната се организира събитие по повод първата годишнина на правителството, под мотото „Времето на Македония идва! Градим основите на промяната“, а вчера опозиционната СДСМ организира друго събитие на тема „Македония унизена – една година управление“.
Под заглавие „Една година управление – държавата между „горда и унижена“ редакцията за Северна Македония на Радио Свободна Европа прави анализ за това какво от обещанията си правителството на страната е успяло да изпълни през първата си година и дали страната е по-близо или по-далеч от ЕС. 
Изданието отбелязва, че докато политическите партии промотират лозунги, гражданите завършват първата година от мандата на настоящото правителство с минимална потребителска кошница от 62 691 денара (малко над 970 евро) за четиричленно семейство, според изчисленията на Съюза на синдикатите на Северна Македония за месец май. 
„Що се отнася до парите и икономиката, това, което беляза първата година, бяха исканията на синдикатите за минимална работна заплата от 500 евро, но и взимането на заем от Унгария от един милиард евро, както и споразумението с Великобритания, от където държавата ще вземе назаем цели шест милиарда евро. На 23 юни 2024 г., когато парламентът гласува новото правителство на ВМРО-ДПМНЕ, ВЛЕН и ЗНАМ, премиерът Християн Мицкоски обяви активен старт и икономически растеж. Година по-късно той казва, че „всяко начало е трудно“ и че са започнали не от нулата, а от минус и сега „градят нови основи“. В кратко резюме на една година управление обаче той (Мицкоски) открои увеличението на пенсиите с 5000 денара (78 лв.), над 1,2 милиарда евро чуждестранни инвестиции, назначаването на 1000 нови полицаи, навременно снабдяване с учебници на учениците, 500 милиона евро, които попаднаха в компании и общини чрез унгарски заем”, пише изданието.
Радио Свободна Европа припомня думите на премиера на Северна Македония, че страната е на 4-то място в Европа по ръст на БВП през първото тримесечие и е точно след Ирландия, Дания и Полша, както и твърденията на опозицията, че страната е в икономическа криза, а ръстът на заплатите е в застой, докато търговците „са оставени да правят каквото си искат с цените”.
За това какво е изпълнило или не е изпълнило правителството на Северна Македония досега, изданието цитира платформата „Компас“ с анализ, изготвен от група неправителствени организации, водена от "Файнанс Тинк" (Finance Think).
„Мониторингът по отношение на икономическите и социалните мерки показа, че досега са изпълнени четири от общо 43 обещания, или само 9 процента. Сред изпълнените са фактът, че данъците върху доходите на физическите лица и печалбата не са увеличени, реинвестираните печалби не се облагат с данък, а пенсиите са увеличени с 5000 денара. Освен социално-икономическите, анализът включва и мерки в четири други области, като образование, здравеопазване, младеж и жени. За всичките пет области правителството е дало 139 обещания, като досега са изпълнени само 18, което е 13 процента, а 51 обещания (31процента) са в период на изпълнение”, пише Радио Свободна Европа.
„Умерен напредък“ отбелязва в своя анализ на първите девет месеца от управлението на правителството Центърът за управление на промяната чрез своята платформа  „Отговорно управление”. 
„От гледна точка на цялостния процес на присъединяване към ЕС е очевидно, че правителството не е готово да направи крачка напред по отношение на конституционните промени, поне не и преди местните избори, а вероятно и по-дълго време, което от своя страна създава дългосрочни рискове предвид геополитическите развития в Европа и извън нея“, казва пред Радио Свободна Европа Симонида Кацарска, директор на Института за европейска политика.
С конституционните промени Северна Македония трябва да включи българската общност в конституцията на страната, което е условие за провеждането на втората междуправителствена конференция между Скопие и Брюксел. Опозицията смята, че страната се е отклонила от стратегическата цел и че правителството няма нито план, нито воля да придвижи процеса напред. Правителството, от друга страна, иска гаранции, че няма да има други условия от българска страна.
„Министърът на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски смята, че страната е показала ангажимента си към пълноправно членство в ЕС, като стана първата страна в региона, подписала Партньорство за сигурност и отбрана с ЕС. Според него пречката е политическа и идва от българска страна. И досега няма напредък в диалога със София. Имало е контакти между двете страни, има и инициатива за среща с посредничеството на европейски представители, но засега няма официално потвърждение, че подобно нещо ще се случи скоро. Първият шанс е предстоящата среща на върха на НАТО в Хага, започваща утре (24 юни), където Северна Македония ще бъде представена от президента Гордана Силяновска-Давкова, а България - от премиера Росен Желязков", пише "Свободна Европа".
С позиция за едногодишното управление на правителството на Християн Мицкоски се включиха и от "Европейския фронт", воден от най-голямата албанска партия ДСИ. Според тях за една година управление на ВМРО-ДПМНЕ с ВЛЕН, легитимността на албанците е загубена, а представителството им намалява.
В изявление пред медиите ръководителят на парламентарната група на "Европейския фронт" Блерим Беджети заяви, че албанският език е унижен, а 78 институции в страната отказват да го използват в официалната си комуникация. Според Беджети премахването на механизма за постигане на етнически баланс за работещите в държавната администрация, известен като "закон за "балансьора", е източник на несправедливост при наемането на албанци в публичните институции, а обещаният проектозакон за справедливо представителство на етническите общности е "в лабиринт".
Реакцията на парламентарната група ВЛЕН от своя страна гласи, че албанците за пръв път път се радват "на заслужения си статут в държавните институции".