Предложението за конституционни промени с отложено действие трудно би било прието, каза посланикът на ЕС в Скопие Михалис Рокас

Предложението на правителството на Република Северна Македония промените в конституцията да влязат в сила след като страната стане член на ЕС „трудно ще бъде прието”, тъй като вече има решение, одобрено от всички 27 държави членки на ЕС, каза в интервю за държавната новинарска агенция на Северна Македония МИА новият ръководител на делегацията на ЕС в Скопие Михалис Рокас.
„Решението за промените в конституцията е суверенно решение на правителството и е много важно. Уважаваме това как правителството иска да продължи (евроинтеграцията на държавата) и решенията, които иска да постигне, но процесът е съвсем ясен, може да бъде бърз и онова, което отново мога да потвърдя, е цялостният ангажимент за присъединяване към ЕС, което включва и Северна Македония”, казва в интервюто Рокас.
Той отказа да коментира предложението на унгарският премиер Виктор Орбан да посредничи за разговори между Скопие и София, посочвайки, че е „факт, че заключенията на Съвета на Европа от юли 2022 г. за Северна Македония ясно казват, че държавата трябва да приеме промените в конституцията”, след което автоматично да се насрочи междуправителствената конференция за отваряне на клъстерите за преговори с ЕС.  
„Това е ясно очертаният път, това е възможността. В момента разширяването е в дневния ред на ЕС и ние смятаме, че сега е моментът тази възможност да не се пропуска", казва Рокас.
В отговор на въпрос дали ако промените в конституцията на Северна Македония бъдат гласувани в парламента на страната, ЕС „ще бъде гарант, че България няма да има нови условия” към Северна Македония, посланикът на ЕС в Скопие отново уточни, че „процесът на разширяване се основава на единодушие”.
„Трябва да сме наясно с факта, че в целия процес, от момента, в който започнат преговорите, до самия край, когато страната ви стане член на ЕС, е необходимо единодушие. Така че на теория, когато няма напредък в реформите или в прилагането на критериите от Копенхаген, или в хармонизиране на законодателството с това на ЕС, една или друга държава-член на ЕС могат да възразят срещу определени части от преговорите, било то в края или в средата на преговорния процес. Това е факт, но като се замисля върху този факт, мисля, че имахме шест кръга на разширяване на ЕС, с различен брой държави, и всички, въпреки пречките, въпреки трудностите, въпреки разочарованията, въпреки дългия процес, станаха членове на ЕС. Мисля, че трябва да го имаме предвид, но и да сме напълно наясно какво включва процесът (на разширяване). А това предполага единодушието и подкрепата на 27-те членки на ЕС по време на целия процес”, казва Рокас.
Необходимостта от единодушие на държавите-членки е и отговорът му на въпрос, свързан с това дали по отношение на Северна Македония може да се приложи подходът, в който „унгарският премиер Орбан беше изпратен да пие кафе, когато европейските лидери обсъждаха започване на преговори с Украйна”. 
„Искам да похваля Северна Македония за пълното спазване на общата външна политика и политиката за сигурност (на ЕС), това е високо оценено и е въпрос, върху който съм акцентирал във всички мои разговори, откакто съм тук. Това е високо оценено и мисля, че е доказателство за ангажимента на Северна Македония към ЕС. Затова не искам да се повтарям, процесът на разширяване, включително и за Украйна, може да бъде одобрен или блокиран, с единодушие или всеки може да го блокира, но това не се случи в случая с Украйна. Ситуацията, за която споменавате, не е метод, защото всъщност няма начин (единодушието) да се заобиколи, независимо дали някой присъства или не”, казва Рокас.
По думите му целта на неговия мандат като ръководител на мисията на ЕС в Северна Македония е да помогне „страната да влезе възможно най-бързо в ЕС”, а най-голямото предизвикателство са "реформите и капацитетът за реализирането им".