Председателят на Спешъл Олимпикс Тимъти Шрайвър: Тази награда има за цел да преосмисли Европа

Стотици деца и младежи, сред които и деца с увреждания, се събраха на спортно събитие на крайбрежната алея в Солун, организирано тази седмица от движението Спешъл Олимпикс (Special Olympics), което си поставя за цел приобщаване чрез спорта на хора с интелектуални затруднения – общи игри, срещи, създаване на приятелства и приемане на различията.
Ден по-рано на специална церемония, състояла се в паметника Ротонда, символ на мултикултурализма, във втория по големина гръцки град Солун, на Спешъл Олимпикс и неговия председател д-р Тимъти Шрайвър бе връчена наградата „Императрица Теофано“, която има за цел да отличи хора или организации, които въплъщават европейски и универсални ценности.
В речта си председателят на Управителния съвет на Фондация „Теофано“ Ставрос Андреадис посочи, че основната цел на връчването на тази непарична награда е да се подчертаят ценностите, които сочат път към уважение към живота на всеки човек, път към по-добро глобално общество в свят на сътрудничество и взаимно разбирателство.
По време на церемонията председателят на Консултативния съвет на Фондация „Теофано“ Херман ван Ромпой, първият постоянен председател на Европейския съвет – от 2009 до 2014 г., и бивш министър-председател на Белгия, подчерта ролята на Спешъл Олимпикс за приобщаване на хората с умствени увреждания и създаването на възможност да развиват като пълноправни човешки същества.
Ромпой отбеляза символното място на Солун, като спомена от една страна близостта на планината Олимп, ценностите на олимпийското движение, а от друга – близостта на манастирите в Атон и традиционните ценности тук като човечност, солидарност и милосърдие.
Изборът да връчим тази година наградата „Императрица Теоофано“ на Спешъл Олимпикс е, за
да покажем привързаността към човечността във време на дехуманизация.
Отношението, което всеки участник в игрите на Спешъл Олимпикс получава, е в пълен контраст с това, което се случва във войните – загубата на значение на всеки индивид, а днес трагедията се завръща и само на 1300 км от Солун бушуват две войни, каза Ван Ромпой.
„Императрица Теофано обръща специално внимание на образованието и културата. По време на нейното управление преди 1000 години те също са били средство за преодоляване на различията между хора, между различни култури. Солун също не е бил пощаден от трагедии и жестокости през дългата си история, така че този град е още по-чувствителен. Ентусиазмът и братството между участниците в игрите на Спешъл олимпикс е противоотрова на днешните злини“, каза още той.
Херман ван Ромпой посочи, че при игрите на Спешъл олимпикс, разбира се, има отдаденост, тренировки и конкуренция, но става въпрос за ценности, при тях има по-скоро онова непреодолимо чувство за сплотеност, независимо от способностите и уменията на всяко човешко същество, независимо от ограниченията, които има. „Това е базата на нашата цивилизация или трябва да бъде. За това трябва да се борим всеки ден, защото няма нищо по-важно от човешката личност. Той или тя е нещо повече от индивид. Човешкото същество става личност, като се свързва с другите“, каза той.
Ван Ромпой отбеляза също, че в основата на Спешъл олимпикс е етиката, няма търговска цел, което е също противоотрова срещу комерсиализацията на почти всеки успех.
„Приемаме тази награда на името на императрица Теофано, обединител на Изтока и Запада. Ние го приемаме като
знак, че нашите спортисти са победили, те са спечелили своите победи над разделението,
над арогантността и над отчаянието. Приемаме тази награда и с обещание за смелост. Нека спечеля, но ако не мога да спечеля, нека бъда смел в опита“, каза при приемането на наградата Тимъти Шрайвър.
Получаваме тази награда и се ангажираме да се присъединим към благородната мисия на Фондация "Теофано" да преосмислим Европа, каза той и припомни, че недалеч е мястото, където се ражда идеята за гражданина, идеята за човек, отговорен за етично поведение, както и идеята за спорта като откровение за човешкото величие. „Можем да пътуваме през източната и западната част на Европа и да си спомним приноса на православната традиция, която идва от тук. Беше споменат Атон, православната традиция, великите светци, които ни вдъхновяват да търсим силата на душата, да я разкрием и приемем. Можем да погледнем на запад и да си спомним раждането на идеята, че човешките същества са равни, че няма права, които кралят има, а гражданинът не притежава. Всички тези етични постижения са отражение на голямото разнообразие от човешки дарби и големия дар на човешкото многообразие. Но независимо дали тук, в Солун, или в Атина, или в Истанбул, или в София, или в Берлин, или Рим, или Париж, или Мадрид, или Дъблин, през цялата история големите въпроси, които са били задавани са: каква е стойността на един живот? Защо е важен духът? Какво е отговорен гражданин? Всеки път, когато тези въпроси са били задавани, хората с интелектуални увреждания са били встрани, около 200 или може би 300 милиона души на земята днес. Отказани са им най-елементарни права и възможности. Дори и днес можем да чуем: Ти си проклятие, безнадежден си. Отхвърляне от институциите, загуба на шанс да отидеш на училище, да се научиш да четеш, да намериш приятели, да отидеш на рожден ден, за да празнуваш. Всички толкова жестоко отречени. Всеки път, когато е отказано признаване на достойнството на една група, това е подкопаване на демокрацията, етиката, равенството, всички те са подкопани“, каза Тимъти Шрайвър
Той разказа за раждането на движението преди повече от 60 години, основано от неговата майка Юнис Кенеди Шрайвър. „Тя покани около 50 деца с интелектуални затруднения в дома си, нейният брат по това време беше президент на САЩ (Джон Кенеди). Тя обаче избра да покани деца с интелектуални увреждания да дойдат в къщата ѝ, облече бански костюм, влезе в басейна и ги научи да плуват. Покани и други майки да се присъединят, покани и младежи да дойдат, да отделят времето си като доброволци. Попитах я за онези дни и тя каза: Просто исках да науча децата да плуват. Просто исках да докажа, че могат да го направят. Присъединиха се много други смели майки, тези млади доброволци, и те заеха позиция в действията си за човешкото достойнство. Това, което направиха, всъщност беше нещо доста просто на един континент, пълен със сложност, това, което направиха, беше лесно изпълнимо за всеки в тази зала – те се срещната, играха, празнуваха. Представете си, че сега обличате банския си костюм, знам, че звучи глупаво, но да си облечеш банския костюм и да влезеш в басейна и да протегнеш ръка към дете, което никога не е имало шанс да плува, да го хванеш за ръце и да му помогнеш, а след това да кажеш "браво!". Това може да бъде всеки един от нас, който чака шанса. За да ни срещне някой, за да играем, за да отпразнуваме случилото се.
Когато човешкият дух е освободен от презрение може да се случи нещо голямо. Днес
движението Спешъл Олимпикс може да се похвали през тази година с над 50 000 игри,
не по една игра на всеки 2 години или на всеки 4 години, 50 000 игри годишно – в различни държави и провинции, в села и градове, в училища, в бежански лагери, в квартали по цял свят. Всяка игра е покана за всеки, който дойде, да седне на първия ред за най-добрите в човечеството“. 
Според Шрайвър всяка държава трябва да помисли за въвеждане на подобни програми още от ранно детство – за деца на възраст от 2 до 6 години, за да се научат те да играят заедно и да се учат не на предразсъдъци, а на достойнство от най-ранна възраст.
„Наричаме това приобщаващо мислене и оценяваме какви ползи има за хората с интелектуални увреждания. Но какви други ползи има и за другите деца? Те научават, че не трябва да се страхуват, че учат неща, че имат цел, на която могат да служат и да променят нещата. Всички тези ползи не са само хуманитарни ползи за света. Икономистите изчисляват, че страните, които изключват хората с интелектуални потребности, губят 3 до 7 процента от БВП“, каза Тимъти Шрайвър и продължи:
„Днес бих казал, че светът вече не може да приеме идеята, че човешката идентичност трябва да бъде за сметка на някой друг. Ако погледнете тези две знамена (показва националният флаг на Гърция и знамето на ЕС), може да обичате страната си, Гърция, и това не изисква да мразите друга нация. Да презирате друга нация, значи да оспорите достойнството на някой друг, този модел не може повече да бъде толериран, трябва да се сложи край на дните на спечелване на собствената идентичност за сметка на презрението към друг. С тази награда вие разпознахте хора, които променят политиката отдолу нагоре и с тази награда вие също признавате, че тази задачата е на дневен ред: Да преосмислим Европа. Ние имаме своите модели за подражание и ние ознаменуваме авангарда на една нова Европа и ви каним не само да погледнем към европейските институции, не само да погледнете вашите държавни глави, министри и кметове, не само да погледнете учени и знаменитости за вашия модел. Пред лицето на дехуманизацията, ако се чудите кой може да ни покаже изход, предлагам ви примера на спортистите от Спешъл олимпикс, ние сме тук. Това е движение за изцеление на разделения и кой печели, когато разделението бъде преодоляно, когато страхът е пречупен, когато стигмата е елиминирана, когато се отворят очи? Всеки печели. Тук сме, за да предизвикаме училищата в цялата страна и в цяла Европа да станат места, където е позволено на приобщаващия спорт да учи всички деца на важността на приобщаването. Тук сме, за да кажем, че искаме здравните системи да се променят, за да се адаптират към нуждите на хората с интелектуални увреждания“. 
Коя е императрица Теофано
Жените са играли важна роля във византийското общество и са се ползвали с повече права, отколкото в продължение на много векове в Западна Европа. Те са били по-добре образовани, отколкото в средновековна Западна Европа, често са насърчавали образованието и изкуствата, посочват на сайта на Фондация Теофано.
Една от тях, принцеса Теофано, племенница на император Йоан I Цимиски, е имала голямо влияние върху ранните начала на равенството между половете в Западна Европа, върху образованието, върху търговията с империята и извън нея, както и върху нейните санитарни условия (тя е настоявала на редовно къпане и кулинарни навици и тя въвежда използването на вилицата). По този начин тя допринесе за полагането на основите на процъфтяващата му култура през Средновековието.
В годините 867-1056 г. Византийската империя достига своя политически и културен разцвет. Населението и градовете се разширяват, икономиката и търговията процъфтяват, византийското изкуство е в апогея си. По това време останалата част от Европа далеч не е толкова развита. Отношенията между византийския император, който се смята за наследник на Източната Римска империя, и Западна Европа, са помрачени, след като папата обявява през 800 г. краля на франките Карл Велики за пръв император на Свещената Римска империя. За да се подобрят отново, принцеса Теофано, родена през 955 г., трябва да бъде омъжена за бъдещия император Отон II по молба на баща му, император Отон Велики. Този брак трябвало да послужи като печат за нов договор между Източната Римска империя и Свещената Римска империя.
След смъртта на Отон I Теофано става съвладетел, заедно със съпруга си император Отон II, и получава титлата Императрица. Така тя слага началото на практиката съпругите да стават кралици или императрици, непозната по-рано сред западноевропейските владетели, както и дава началото на възхода на жените в политиката и обществото. През 983 г. Отон II внезапно умира и Теофано става първата императрица-регент в историята на Западна Европа за нейния невръстен син Отон III.
Теофано осигурява на сина си сериозно образование в допълнение към традиционното военно обучение на бъдещите германски владетели и търси съвет от много от най-добрите учени на своето време, като по този начин засилва ролята на гражданските съветници в двора. Това е още едно нововъведение със значителни последици в по-късната европейска политическа история, основаващо престижа на своите владетели не само на техните оръжия, но и на изкуството и културата.
Като императрица, тя имала и достатъчно влияние, за да насърчи търговията между двете империи, като по този начин е спомогнала за подобряването на икономиката на ранното средновековие на Запад.