Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на страните от Западните Балкани


Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на Западните Балкани, където ще посети всички страни кандидатки за членство в Европейския съюз, които се надяват след години чакане да имат полза от връщането на разширяването в дневния ред на ЕС, предаде Франс прес.
Четвъртото посещение на Урсула фон дер Лайен в региона представлява „ясен сигнал“, че разширяването отново е на дневен ред, каза изследователката и член на мозъчния тръст „Брьогел“ (Bruegel) Хедър Грабе.
„Това, че тя отива там толкова рано във втория си мандат и това, че ходи там редовно, е важен политически жест, защото тя показва интереса и ангажираността си“, допълни Грабе.
Нейният предшественик Жозе Мануел Барозу посети Балканите само веднъж за първия си мандат. А преди него Жан-Клод Юнкер каза, че няма да има разширяване в рамките на неговото председателство, припомня Грабе.
За кандидатите за присъединяване в ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Черна гора и Сърбия, това посещение е също така възможност да покажат, че са предприели реформите, необходими за присъединяването на ЕС.
Дебатът за разширяването към този заобиколен от страни членки на ЕС блок с малко под 18 милиона жители (Западните Балкани – бел. ред.) продължава вече 20 години. През този период в отделни страни намаля както подкрепата на гражданите за присъединяването към ЕС, така и политическата воля за прилагане на очакваните реформи.
Различна е позицията обаче след началото на руската инвазия в Украйна, която съживи този процес. „Извънредната ситуация около Украйна и Молдова помогна“ на Балканите, обясни Грабе.
„Предполагам, че обиколката ѝ ще има доста оптимистичен тон“, заяви заместник-председателката на неправителствената организация „Европейско движение“ в Сърбия Йелица Минич, като допълни, че току-що е задвижен нов механизъм за приближаване на целия регион към ЕС, а това е планът за растеж, задвижен през ноември 2023 г.
За борбата срещу икономическото влияние на Китай и Русия на Западните Балкани, ЕС „сложи на масата“ шест милиарда евро във вид на План за растеж, чиято цел е удвояване на икономическия капацитет на региона.
Планът е структуриран около четири стълба: интеграция към единния пазар, общ регионален пазар, ускоряване на основните реформи и повишена финансова помощ.
Изплащането на средствата обаче е свързано със строги условия за изпълнението на реформите, особено за хармонизирането на партньорите с общата външна и политика на сигурност.
Дипломатическото хармонизиране, което се изисква от страните кандидатки, вероятно ще бъде „в менюто“ на разговорите, особено в Сърбия. Белград така и не е наложил санкции на Москва, а сръбският президент Александър Вучич благодари в неделя в телефонен разговор на руския президент Владимир Путин за това, че Русия е осигурила достатъчни количества газ на Сърбия за зимата.
Ръководителят на европейския институт „Жак Делор“ Лука Мачек смята, че всичко, което Фон дер Лайен каже и направи в Сърбия ще се следи.
„Какво ще каже, какво ще направи в Сърбия, това ще се наблюдава, защото може би е била критикувана (по-рано), както и други европейски представители, че не е казала ясно на Вучич къде са границите, какво ЕС може и какво не може да приеме по отношение на нелибералната политика“, каза Мачек.
Вучич, който превърна постоянните промени в позициите си между Изтока и Запада в ключова част от външната си политика, отказа поканата на Путин да присъства на срещата на върха на БРИКС в Казан, като посочи, че очаква важни посещения в Сърбия.
Още един парещ въпрос, който би могъл да бъде тема на разговорите на Фон дер Лайен, е редът на присъединяване към ЕС, тъй като някои от страните кандидатки са изморени от 20-годишното си чакане.
„Не вярвам, че пълноправното членство е възможно преди изтичането на мандата на тази Комисия (през 2030 г.)“, отбеляза Мачек. „Мисля, че е възможно някои страни, като Черна гора, а може би и някои други, да си осигурят приключване на преговорите до края на мандата“.

Атина

Гръцкото министерство на отбраната се стреми към 150 000 резервисти до 2030 г.

Гръцкото министерство на отбраната разкри план за реформи, в който се предвижда броят на действащите резервисти да достигне 150 000...

Букурещ

Новият мост между Румъния и Молдова трябва да бъде завършен за 18 месеца, заяви румънският транспортен министър

Мостът над река Прут между румънския град Яш и молдовския град Унген, който е част от бъдещата А8, е първият...

Скопие

Семействата на жертвите от пожара в Кочани, Република Северна Македония, организираха пореден протест

Протестно шествие на семействата на загиналите в пожара в дискотека "Пулс" на 16 март под наслов "Закъсняла реакция" се състоя...

Букурещ

Кандидатът за президент Виктор Понта в интервю за Аджерпрес: Румъния трябва да определя собствените си приоритети

Виктор Понта, независим кандидат за президент на Румъния, заяви в интервю за Аджерпрес, че Румъния вече е зряла държава след...

Загреб

Хърватия обяви, че успешно е завършила стратегическата покупка на 12 изтребителя Рафал

Правителството на Хърватия обяви снощи, че стратегическият проект за покупка на ескадрила многоцелеви изтребители Рафал (Rafale) е завършен успешно след...

Букурещ

Стотици румънци, включително официални лица, тръгнаха към Молдова, за да участват в церемонията за начало на строежа на "Моста на цветята"

Над 500 души, включително официални лица от Румъния, пристигат днес в Република Молдова, за да участват в церемонията по започване...