Представителят на босненските сърби в председателството на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович: Трябва да запазим мира и стабилността

Председателката на тричленното босненско президентство Желка Цвиянович – представител на босненските сърби, излезе днес с изявление, в което каза, че вярва, че Босна и Херцеговина може да излезе от настоящата политическа и конституционна криза само чрез открит и честен вътрешен диалог, предаде регионалната телевизия „Ен1“.
„Призовавам Сърбия и Хърватия, като подписали Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина, заедно с босненските власти да започнат разговори за реабилитирането на Дейтънското споразумение и за защитата на конституционно гарантираните права на неговите съставни народи, които бяха сериозно нарушени под маската на създаването на функционална държава, която би устройвала само един народ“, каза Цвиянович.
Тя заяви, че най-важното е да се запазят мирът и стабилността в Босна и че това може да се осигури само чрез равни права за всички нейни народи и зачитане на ролята на нейните автономни федеративни единици.
„Вярвам, че възстановяването на истинския суверенитет на Босна и Херцеговина може да бъде постигнато само чрез демократичната работа на нейните институции, без злоупотреба със закона и правосъдието, без брутални, недемократични методи, прилагани от неизбрани партии, които не представляват нито един избирател в Босна и Херцеговина. Също така вярвам, че този процес трябва да се провежда под силното ръководство на администрацията на президента Тръмп, защото вярвам, че само тази администрация може да се справи с лошото наследство на различни бюрократи и глобалистки елити, които чрез своите намеси превърнаха Босна и Херцеговина в провален проект“, подчерта Цвянович.
Подкрепените от САЩ Дейтънски мирни споразумения сложиха край на войната преди почти три десетилетия и създадоха две съставни единици – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и хървати. Двете области получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции, включително армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Босна също така има ротационно тричленно президентство, съставено от бошняшки, сръбски и хърватски член.
Цвиянович заяви още, че досегашните кризи в страната са породени от „незаконното налагане на решения от високопоставени представители, които трябва да бъдат отменени“. Тя изтъкна, че ролята на върховните представители трябва да се върне в рамките на Анекс 10 от Дейтънското споразумение и да помогне на жителите на двете федеративни единици, независимо от тяхната национална или религиозна принадлежност, да възстановят вярата в своите институции.
На 26 февруари босненски съд осъди президента на Република Сръбска Милорад Додик на една година затвор и му забрани да участва в политиката в продължение на шест години заради неспазване на препоръките на върховния представител на международната общност в страната. В отговор парламентът на Република Сръбска прие закон, който забранява дейността на съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина, Агенцията за разследване и защита на Босна и Херцеговина (СИПА) и Висшия съдебен и прокурорски съвет на Босна и Херцеговина (ВСТС) на територията на Република Сръбска. Конституционният съд на Босна и Херцеговина забрани в петък временно прилагането им, мотивирайки решението си с това, че те заплашват конституционния и правен ред, а също политическата стабилност на страната.
Босненската прокуратура издаде днес заповед за арест на Додик.
Цвиянович призова мироопазващата мисия на ЕС в Босна (ЕУФОР) и НАТО да помогнат на местните власти да запазят мира и да осигурят стабилност чрез засиленото си присъствие.