Решението на Конституционния съд на Северна Македония за премахване на механизма за етнически баланс при назначенията в държавната администрация (т.нар. „балансьор”), предизвика поредица от политически коментари в страната.
Според Алианса за албанците решението е „потвърждение на антиалбанската политика на нелегитимното правителство” и „доказва покорството и сервилността на албанските партии в правителството към ВМРО-ДПМНЕ, (движението) ЗНАМ и (министъра за връзки между общностите Иван) Стоилкович", които от първите дни на правителството са започнали да изпълняват "проекта за деалбанизация на държавата".
На пресконференция късно снощи пред сградата на Конституционния съд на Северна Македония говорителят на най-голямата албанска партия ДСИ Арбер Адеми, обграден от членове и симпатизанти на партията, заяви, че решението е противоконституционно и ще доведе до негативни последици за междуетническите отношения. Адеми посочи, че от ДСИ ще разгледат всички демократични механизми за реакция и призова компетентните институции и международната общност да реагират незабавно и да гарантират на гражданите, че „справедливото представителство в публичната администрация ще бъде запазено”.
Според бившия министър на външните работи на страната Буяр Османи „това решение не може и не трябва да мине”, защото противоречи на Охридския рамков договор, чиято основна идея е „да се въведе концепция за съвместно управление, което да защити етническите общности от тиранията и маргинализацията от страна на мнозинството”.
„Решението на Конституционния съд, продиктувано от правителството, всъщност удря по принципа за колективната защита на етническите общности. Етносът е в основата на ключови механизми като принципа на Бадeнтер в парламента, система за баланс и етнически квоти, които помогнаха за коригирането на десетилетия дискриминация“, написа във Фейсбук профила си Османи.
Бившият премиер на Северна Македония Димитър Ковачевски от своя страна оценява като правилно премахването на т.нар. „балансьор”. В подкаста „Търси с Ландов“ той заяви, че механизмът произтича от Охридския рамков договор, но в годините прилагането му е довело до изкривявания и за да заемат работна позиция в публичната администрация, „македонците се обявяваха за албанци, ромите за турци, албанците за турци”. Според Ковачевски „трябва ново решение”.
„Много лесно ще се намери механизъм, когато етническата принадлежност е конституционна категория. Трябва нов закон. Законът ще осигури не само етническа, но и полова и всякаква равнопоставеност в институциите. Законът е готов, очакваме и становища от международни експерти и Европейската комисия и се надявам скоро да го внесем в парламента“, заяви министърът на здравеопазването, представител на коалицията ВЛЕН, Арбен Таравари, след като присъства на отбелязване на Деня за ментално здраве.
Реакция последва и от опозиционната партия Левица, според която твърденията, че „балансьорът“ ще бъде заменен със Закон за справедливо представителство на общностите, противоречи на твърденията на ВМРО-ДПМНЕ, че специално създадената парламентарна комисия, ръководена от ДСИ, е именно с тази цел.
„Сега отново виждаме, че (ВМРО-) ДПМНЕ отстъпва пред по-малкия коалиционен партньор (ВЛЕН) и продължава практиката на пазарлък с националните интереси. Конституционният съд реши, че етническата принадлежност е лично и вътрешно чувство и е лично право на всеки гражданин да изразява или да не изразява етническа принадлежност”, пише в съобщението на партията.
Междувременно, на пресконференция по повод първите 100 дни управление на правителството на ВМРО-ДПМНЕ, коалицията от албански партии ВЛЕН и движението ЗНАМ министърът за публична администрация Горан Минчев заяви, че справедливото представителство на етническите общности в администрацията е "важна конституционна категория", но остава на позицията, че няма нужда да се избързва с ново решение.
„Смятам, че е по-добре да се отвори широк и публичен дебат, в който да се включат всички заинтересовани страни, имам предвид и частта от правителствената коалиция (ВЛЕН), но това е и добра възможност да чуем и експертната, и академичната общност, за да намерим подходящо дългосрочно, солидно, съществено решение, което да не ни доведе отново до ситуация на подобно решение на Конституционния съд”, заяви Минчев.