"Когато САЩ поискаха да приемем бежанци от Афганистан, веднага казахме "да", премахнахме 10-процентната такса (с която се облагаха стоките от САЩ в Косово) и също така приемаме онези, които Съединените щати не искат на територията си, ако не греша един или двама от тях са тук (в Косово), съгласили сме се да приемем 50 (души)", заяви Курти в интервюто си за косовския Канал 10.
Курти каза, че е имало случаи, в които САЩ са смятали, че подходът му към Сърбия е бил много строг.
"Но не мога да очаквам САЩ да имат позиция спрямо Сърбия, каквато има Косово. САЩ е опознала Сърбия, опознала е и Косово, те (САЩ) са наши приятели и съюзници. Дори са нашият незаменим съюзник и ключов партньор, а са и наш специален приятел", каза още премиерът на Косово.
Попитан дали е било възможно да се избегне преустановяването на стратегическия диалог между САЩ и Косово, Курти заяви, че отношенията между двете страни са много добри и се разпростират в три области: развитие, дипломация и отбрана.
На 12 септември САЩ обявиха, че преустановяват стратегическия диалог с Косово за неопределено време. В публикация на американското посолство се посочва, че прекратяването на стратегическия диалог е поради опасения от действията на правителството в оставка в Прищина, които са увеличили напрежението и нестабилността и са ограничили способността на САЩ да работят продуктивно с Косово по съвместните приоритети.
Като причина за това те посочиха "последните действия и изявления на министър-председателя в оставка (Албин) Курти", които са поставили "под въпрос напредъка, постиган дълги години", но не дадоха повече подробности.
"Отношенията ни със САЩ в областта на отбраната и сигурността никога не са били по-добри от сега. Във връхна точка сме. Като независима държава сме във връхна точка по отношение на отбраната и сигурността", заяви той.
Политически анализатори коментираха след преустановяването на стратегическия диалог, че това действие е предупреждение, че международната подкрепа за Курти и правителството му отслабва, отбелязва РСЕ.
В последните години Курти беше критикуван от международните съюзници на Косово заради някои решения в Северно Косово – зона, населена с предимно сръбско население – които бяха свързани със замяната на сръбски регистрационни табели с косовски, премахването на сръбския динар като разплащателно средство и затварянето на институции, работещи по сръбската система, припомня медията.
Курти оправда тези действия като заяви, че те са стъпки към разпростиране на върховенството на закона в Северно Косово и заяви, че те са в съответствие с конституцията и законите на Косово. Международната общност обаче ги определи, при няколко случая, като едностранни и некоординирани със съюзниците на Косово, пише още РСЕ.
Запитан за застоя в диалога за нормализиране на отношенията на Косово със Сърбия, който се води с посредничеството на ЕС, Курти заяви, че когато между двете страни няма диалог, животът в Косово не спира.
"Активно се ангажирам за нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия. Но когато има пауза в този процес, не по моя вина, тогава се занимавам с нормализирането на държавата Косово", каза Курти.
Косовският премиер не се е срещал със сръбския президент Александър Вучич след нападението в село Банска през септември 2023 г., припомня медията.
На 24 септември 2023 г. в село Банска до Звечан, Северно Косово, група от около 30 въоръжени сърби нападна косовската полиция, при което загинаха един косовски полицай и трима от въоръжените нападатели. Косово нарече случая „терористично нападение“ и обвини Белград, че стои зад атаката, а Белград отрече всякакво участие в нея.
Отговорност за нападението пое Милан Радойчич – бивш заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград. Радойчич беше арестуван в Сърбия и ден по-късно освободен. Впоследствие Интерпол издаде международна заповед за ареста му, а косовската прокуратура повдигна обвинения срещу него и още 45 души по случая Банска. Смята се, че към момента Радойчич се намира в Сърбия, а Косово настоява той да бъде екстрадиран и съден в Прищина.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС от 2011 г. и постигнаха няколко споразумения, но не всички са приложени, отбелязва медията. Напредъкът по този процес е ключов за стремежите на двете държави към членство в ЕС.
В рамките на вчерашното си интервю Курти поиска изтегляне на писмо на бившия сръбски премиер Ана Бърнабич, в което тя изразява резерви във връзка с Основното споразумение и Анекса към него, за които страните по диалога се споразумяха през февруари и март 2023 г. съответно в Брюксел и Охрид.
Някои служители на ЕС твърдят, че Сърбия е изтеглила писмото, но по този въпрос на няколко пъти имаше противоречиви изявления, отбелязва РСЕ.