Кипър е разделен на две части от 1974 г. насам, след като Турция окупира над една трета от острова в отговор на преврат, насочен към обединение на острова с Гърция. През 1983 г. в окупираната част е обявена т.нар. Севернокипърска турска република (СКТР), която остава непризната от международната общност с изключение на Турция. Многобройните кръгове на преговорите за обединение не дадоха резултат, а последният от тях беше прекъснат през 2017 г.
След като настоящият президент на СКТР Ерсин Татар беше избран през 2020 г., правителството му отхвърли възможността кипърският въпрос да бъде разрешен чрез федеративно решение, каквото е предвидено в резолюциите на ООН, и оттогава настоява, че единственият изход е признаване на суверенитета на Северен Кипър и решение чрез две държави. В тази посока той има подкрепата на Турция, докато перспективата за трайно разделение се отхвърля категорично от международно признатото правителство на Република Кипър, както и от Гърция.
На изборите в неделя според всички проучвания основният сблъсък ще бъде между настоящия президент Ерсин Татар и лидера на социалдемократическата Републиканската турска партия Туфан Ерхюрман. И докато позицията на Татар по кипърския въпрос е категорична, то в платформата на Ерхюрман има повече нюанси.
Татар настоява за решение чрез две държави и отхвърля всякакъв федеративен модел. Същевременно, както отбелязва кипърският в. „Филелефтерос“, допреди една година Ерхюрман стоеше на напълно различна позиция и беше горещ привърженик на федеративното решение на кипърския въпрос. С влизането си в президентската надпревара обаче той побърза отрано да модифицира позициите си, за да не изглежда, че върви срещу линията на Анкара.
Ерхюрман много внимателно се движи в рамката на тезата за съществуването на „два народа“ на острова и постоянно повтаря, че кипърските турци са „един от двата равнопоставени учредителни партньори на острова“ – фраза, която се използва често и от Ерсин Татар в усилията му да изтъкне суверенното равенство на кипърските турци на острова.
Татар говори за „равен международен статут на кипърските турци“, докато Ерхюрман формулира въпроса малко по-различно и заявява, че „ръководството на кипърските гърци (т.е. правителството на Република Кипър – б.ред.) не може самостоятелно“ да взема решения „по отношение на сигурността, морските зони, енергията, въглеводородите и търговските пътища“.
Колкото и да е трудно да се разграничат нюансите в позициите на двамата основни кандидати, кипърската телевизия „Сигма“ на базата на цялостната политическа история на Ерхюрман коментира, че той подкрепя по-балансирана връзка с Турция и сближаване с кипърските гърци за търсене на федеративно решение на кипърския въпрос.
На основата на социологическите проучвания е трудно да се направи категорична прогноза за изхода на изборите в неделя. До септември, както съобщава „Сигма“, в анкетите водеше Ерхюрман. Неговата подкрепа е най-силна в западните и централните райони на окупираната част на острова – в северната част на Никозия, в Морфу и в Кериния. Обратно, Татар е по-силен в източната част на СКТР (Фамагуста, Карпасия), където контролът на турските окупационни механизми е по-силен, а и където има повече заселници от Турция, които вече представляват около 40 процента от избирателите в Северен Кипър.
Последните социологически проучвания дават противоречиви прогнози за изборния резултат. Според анкета на агенция Public Global от 4 октомври, Татар води с 51,2 процента срещу 47,9 процента за Ерхюрман. Допитване на агенция CMIRS от 2 октомври обаче дава обратно съотношение на силите и то с голяма разлика – 50,4 за Ерхюрман срещу 40,6 процента за Татар. GENAR прогнозира малка преднина на Татар (41,8 процента) спрямо 40,01 процента за Ерхюрман.
Ако никой от двамата не получи абсолютно мнозинство от гласовете на първия тур, на 26 октомври ще се проведе втори тур на изборите.
Като един от решаващите фактори „Филелефтерос“ изтъква позицията на Турция, която според публикацията негласно оказва подкрепа на кампанията на Татар, включително с поредица от високопоставени посещения в Северен Кипър. Наскоро в СКТР бяха бившият турски министър на отбраната Хулуси Акар и бившият министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу – и двамата членове на Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган.
И при предишните избори през 2020 г. се смяташе, че Ердоган стои зад кандидатурата на Татар, най-малкото заради слабо прикритото напрежение между него и другия кандидат и дотогавашен президент Мустафа Акънджъ.
„Сигма“ коментира, че дори да бъде избран, Ерхюрман едва ли ще може да предприеме самостоятелни действия без одобрението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Според телевизията въпреки някогашните му позиции по-вероятно е в най-добрия случай той да се стреми към реализирането на малки стъпки към изграждане на доверие между двете части на острова като отварянето на нови контролно-пропускателни пунктове.
Въпреки това политическата ситуация в Северен Кипър има значение, което далеч надхвърля скромния мащаб на СКТР, и може да повлияе върху отношенията не само между Турция и Гърция, но и между Турция и Европейския съюз.