Президентът на Косово Вьоса Османи изрази притеснение за политическата блокада в страната и забавянията при учредяването на институциите след парламентарните избори през февруари, предаде новинарската агенция "Економия онлайн".
От 15 април насам косовският парламент не може да бъде учреден. Процедурата беше блокирана след изпълнението на първите две точки в дневния му ред, удостоверяването на мандатите и полагането на клетва на народните представители. Проблемна се оказа третата точка - избор на председател на парламента. Победилото на изборите през февруари Движение „Самоопределение“ на настоящия премиер Албин Курнти предлага министъра на правосъдието в оставка Албулена Хаджиу да заеме поста. Кандидатурата ѝ обаче не успява да събере необходимите 61 гласа в 120-местния парламент на страната до момента.
След няколко неуспешни опита Движение "Самоопределение" поиска преминаване от явно към тайно гласуване за председател на парламента с цел да се избегне натиск върху депутатите. Опозиционните партии определиха тайното гласуване за "противоконституционно". Част от опозицията призова "Самоопределение" да промени кандидатурата си, а други заявиха, че няма да подкрепят никое име, издигнато от партията на Курти.
Османи подчерта вчера на съвместна пресконференция с швейцарския си колега Карин Келер-Зутер в Берн, където е на посещение, че забавянията при учредяването на институциите вредят и че цената на тази блокада се плаща от косовските граждани, тъй като все още няма функциониращ парламент, който да може да одобрява международни споразумения и закони, необходими за развитието на страната.
Като подчерта, че изборите на 9 февруари са били свободни и демократични, косовският президент припомни събитията след изборния процес – удостоверяването на резултатите и началото на опитите за учредяване на парламент на 15 април.
"Мина повече от един месец от първите опити в тази посока и, за съжаление, все още няма успех. Ако обаче сравним (ситуацията) с много други страни в Европа, има случаи, при които формирането на управляваща коалиция продължава с месеци, така че (случващото се в Косово) не е нещо извън европейската норма. Но това не значи, че не се тревожим заради тези забавяния, като президент се тревожа, защото тежестта на тези забавяния се заплаща от косовските граждани", заяви Османи.
Косовският президент изрази убеждение, че парламентарно представените партии "много скоро ще постигнат споразумение, за да преодолеят сегашната ситуация".
"Когато (партиите) поставят страната на първо място, държавните интереси преди всичко останало, политическото решение е винаги близо", подчерта Османи.
На изборите на 9 февруари лявото националистическо Движение „Самоопределение“ спечели 48 места в косовския парламент. След него по резултат се нареждат дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) с 24 места, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) с 20 места, коалицията около десния Алианс за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай (АБК/AAK) с 5 места и лявоцентристката ИНИЦИАТИВА (NISMA) на Фатмир Лимай с 3 места. Останалите 20 места са гарантирани за малцинствените общности без значение дали преминават прага от 5 процента за влизане в парламента – 10 за сърбите и общо 10 за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани.
За избирането и на председател, и на правителство, е необходимо мнозинство от 61 гласа, с каквото нито една от политическите формации не разполага. Конституцията на Косово не предвижда срок колко време след удостоверяването на резултата от изборите или след клетвата на депутатите трябва да бъде учреден парламентът. Без да бъде учреден парламентът обаче няма как да започне обратното броене за формиране на ново правителство.
В Косово може да има връщане на до два неизпълнени мандата. Мандатоносителят разполага с 15 дни да върне изпълнен мандат, като ако ново правителство не бъде съставено и след втория опит, президентът е длъжен да свика нови избори, които да се проведат не по-късно от 40 дни от издаването на указа за тях.