Президентът на Северна Македония: Поправките към доклада на ЕП показват, че не само светът, но и Европа, и ЕС имат сериозен проблем с демокрацията

Според президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска поправките към доклада на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на страната в евроинтеграцията, с които групите на ЕНП, на социалистите и демократите и "Обнови Европа” предлагат от документа да отпаднат всички референции към “македонска идентичност” и “македонски език", показват демократичен дефицит в ЕС. 
„Не съм шокирана, въпреки че съм дълбоко разочарована, особено от характера на някои поправки, а дори и от дискусиите. Не съм шокирана, защото в Европейския парламент има и представители на партии, които са против самия ЕС. Иначе бях приятно изненадана от доклада на г-н (Томас) Вайц (докладчик за Северна Македония в ЕП), той се смята за уважаван депутат, който познава добре балканските обстоятелства, защото същото, което се случва с нас, Австрия би могла да направи и със Словения, защото словенската конституция не включва австрийци, хървати, босненци, роми... Но характерът на поправките показа, че не само светът, но и Европа, и ЕС имат сериозен проблем с демокрацията”, цитира думите на Силяновска сайтът „Вечер”. 
Президентът на Северна Македония смята, че изказването на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, че в ЕС са необходими реформи не е случайно „и че има нещо общо както с феномена на ветото, така и с опасността от билатерализация на европейската интеграция”.
Силяновска цитира и „реакцията на българското правителство” за преброяването в България през 2021 г. 
„Тя (България) казва, че в обобщението на преброяването от 2021 г. 1143 души са се самоопределили като етнически македонци, 3540 са заявили, че родният им език е македонски, а 1091 души са съобщили, че говорят македонски у дома. А ето какво пише правителството: то казва, че „дава възможност за доброволен процес на самоопределение“. Тук насочвам международните организации да се върнат към преброяванията в България, защото никъде не се случват някакви феноменални промени. Нека видят както преброяването от 1956 г., така и преброяването от 1946 г. Но е интересно какво пише в писмото на правителството, че „тези хора, които се представят като македонци, са малка група и не отговарят на обективните критерии за статут на национално малцинство”. Можем ли да заключим нещо? За коя категория трябва да променим конституцията? За колко (човека)? Това питам”, заявява Силяновска, цитирана от изданието.
Според последното преброяване в Република Северна Македония българите в страната са 3504, а условието за реален старт на преговори на Северна Македония с ЕС е вписването им в конституцията, където вече са изброени представители на различни общности в страната.