Независимият консултативен орган за оценка на бюджета и фискалната политика в Румъния – Фискалният съвет, обяви днес оценката си за представения от правителството проект за бюджет за 2026 г., съобщава информационният сайт Хотнюз.
Според органа, който няма право да променя закони, но оказва влияние със своите анализи и препоръки, конструкцията на бюджета е приемлива, но крехка, а войната в Близкия изток вече усложнява сметките.
Фискалният съвет предупреждава, че държавният дълг на Румъния може да достигне до 80 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2034 г. и би превишил 100 процента от БВП през 2040 г., ако фискалната консолидация спре тази година и политиците се поддадат на електорален или социален натиск. Битката за оздравяване на държавните финанси е далеч от спечелена, предупреждава Фискалният съвет.
Бюджетът за 2026 г. е стъпка в правилната посока, но е просто стъпка. Истинското предизвикателство ще дойде след 2026 г., когато оздравяването на държавните финанси трябва да бъде продължено без да се разчита на впечатляващи мерки за финансиране (като Националния план за възстановяване и устойчивост например), а натискът от наближаването на избори ще нарасне, предупреждава Фискалният съвет и напомня, че Румъния има "скромна история" в спазването на фискална дисциплина в средносрочен план.
Тази седмица Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проектобюджета за 2026 г., който се очаква до края на седмицата да бъде внесен и гласуван от парламента.
Проектобюджетът предвижда икономически растеж през 2026 г. от 1 процент и бюджетен дефицит от 6,2 процента от БВП. Делът на държавния дълг се очаква да достигне около 61,8 процента от БВП.
Миналата година румънското правителство прие серия от мерки, насочени към намаляване на прекомерния бюджетен дефицит, който в края на 2024 г. достигна 9,3 процента от БВП - най-високата стойност в ЕС. Сред тях са увеличение на данък добавена стойност (ДДС) и акцизи, намаляване или премахване на някои данъчни облекчения, замразяване на заплатите в държавния сектор и пенсиите и други. В края на 2025 г. бюджетният дефицит спадна на 7,65 процента от БВП.
През 2024 г. бюджетният дефицит бе 8,7 процента на касова основа (9,3 според методологията ESA), а ако през 2025 г. не бяха замразени заплатите и пенсиите, той щеше да прехвърли 10 процента от БВП, отбелязва Фискалният съвет. Държавният дълг прехвърли през 2025 г. прага от 60 процента от БВП, скачайки от равнище от 39 процента през 2019 г., припомня независимият финансов орган.
Румъния се е ангажирала пред Европейската комисия със 7-годишен фискален план по процедурата за прекомерен дефицит, като е определила траектория за намаляването му до около 2,4 процента от БВП до 2031 г.
Според консултативния орган, ако Румъния продължи оздравяването на държавните финанси съгласно графика, договорен с Брюксел, държавният дълг ще достигне максимум 63 процента от БВП през 2027-2028 г., след което ще започне да намалява. Условие за това е да се спазват целите за първичните нетни разходи – технически индикатор, който измерва колко харчи държавата от собствени средства, без европейските фондове и без лихвите.
Фискалният съвет посочва, че съществува допълнителен риск от програмата SAFE (Security Action for Europe – Мерки за сигурността на Европа), чрез която Румъния може да заеме 16,6 млрд. евро от ЕС за военни разходи и отбранителна инфраструктура при изгодни лихви. Все пак това са задължения, които увеличават дефицита и публичния дълг, напомня Фискалният съвет.
Консултативният орган посочва, че ниското равнище на фискалните приходи е въпрос на национална сигурност.
Фискалният съвет припомни, че постигнатото до момента намаляване на бюджетния дефицит е резултат от орязване на разходите, а не от увеличение на приходите. Заплатите на бюджетните служители ще останат замразени за втора поредна година, както и пенсиите, но Румъния продължава да е с едно от най-ниските равнища на събираемост на данъците в рамките на ЕС, отбелязва Фискалният съвет.
Фискалните приходи представляват около 29 процента от БВП при средно равнище в ЕС от 40 на сто. Частично този проблем се дължи на укриването на данъци, отбелязва съветът и посочва, че около 30 процента от дължимия данък добавена стойност (ДДС) в Румъния не се събира. Сивата икономика представлява около 29 процента от БВП, компании влизат в несъстоятелност с огромни задължения към държавата, а Националната агенция за данъчна администрация нито има инструменти, нито институционална сила да събере дължимото, посочва консултативният орган.
Наред с това Румъния не успява да усвои пълноценно средствата, които й се предоставят от ЕС, отбелязва Фискалният съвет. Румъния разполага с близо 75 млрд. евро от бюджета на ЕС под различни форми, а в края на ноември 2025 г. беше усвоила ефективно 15,2 процента от структурните фондове, предвидени за 2021-2027 г. Крайният срок за Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който предвижда за Румъния 21,41 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми, е август 2026 г. С други думи Румъния трябва да усвои за шест месеца повече средства, отколкото е успяла за пет години, напомня съветът и определи целта, посочена от правителството за усвояване на 10 млрд. евро по НПВУ като „илюзорна“.
Неусвоените средства са не само изгубена възможност за растеж, те увеличават бюджетния дефицит, защото стартиралите проекти трябва да бъдат финансирани със средства на държавата, ако европейските фондове не дойдат, напомня съветът.
Избухването на конфликта в Близкия изток между САЩ, Израел и Иран, който доведе до поскъпване на петрола и природния газ, ще има негативни последици за Румъния в две насоки – по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация, сочи още анализът.
Препоръките на Фискалния съвет към изпълнителната власт са: задължително увеличение на приходите, включително чрез модернизация на Националната агенция за данъчна администрация и борба с укриването на данъци; постепенно премахване на предсрочното пенсиониране и изключенията от стандартната възраст за излизане в пенсия; устояване на електорални изкушения с оглед на парламентарните избори през 2028 г., като се има предвид, че правителствата имат обичай да харчат повече в година на избори.
Фискалният съвет отбелязва също, че членство на Румъния в еврозоната е „далечна мечта“ – критериите за присъединяване към общата европейска валута предвиждат дефицит под 3 процента от БВП, а Румъния е с дефицит от 6,25 процента и инфлация от близо 10 на сто.
„Не съществува реалистичен сценарий за присъединяване към еврото в близко бъдеще“, смята Фискалният съвет.