В нощта между 23 и 24 септември 2023 г. в село Банска до Звечан, Северно Косово, група от около 30 въоръжени сърби нападна косовската полиция, при което загинаха косовският полицай Африм Буняку и трима от въоръжените нападатели, а втори косовски полицай, Албан Рашити, бе ранен. Косово нарече случая „терористично нападение“ и обвини Белград, че стои зад атаката, а Белград отрече всякакво участие в нея.
Днес Курти посети гроба на Африм Буняку, където заяви, че нападението в Банска е „агресивна и терористична атака, финансирана и подкрепена от властите в Белград и президента Александър Вучич“ и призова международната общност „да не смята Сърбия за нормална държава, докато тя не предаде своите престъпници“.
Отговорност за нападението в Банска пое Милан Радойчич – бивш заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград. Радойчич беше арестуван в Сърбия и ден по-късно освободен. Впоследствие Интерпол издаде международна заповед за ареста му, а косовската прокуратура повдигна обвинения срещу него и още 45 души по случая Банска, твърдейки, че са се опитвали да откъснат общините в Северно Косово, където живеят предимно косовски сърби, и да ги присъединят към Сърбия.Само трима от обвиняемите бяха арестувани и присъстваха на процеса, който започна миналата година. Те пледираха невинни по обвиненията в нарушаване на законите, терористична дейност, финансиране на тероризъм и пране на пари. Ако бъдат осъдени, може да получат максимална присъда доживотен затвор.
Междувременно независими сръбски медии съобщиха, че хора на Радойчич са били изпратени да сплашват участници в почти ежедневните антиправителствени протести в Сърбия, отбелязва Асошиейтед прес.
Снощи в Белград десни поддръжници издигнаха националистически знамена и факли на бдение в памет на тримата сърби, убити при нападението в Банска, определяйки ги като „герои“. Подобни акции бяха проведени и в други градове в Сърбия.
Отношенията между Сърбия и Косово остават напрегнати. Преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, които се провеждат с посредничеството на Брюксел, изглежда са в застой, на фона на непрекъснатите антиправителствени протести в Сърбия. В Косово политическата безизходица в парламента възпрепятства съставянето на нов кабинет, припомня Асошиейтед прес.
Продължилите 78 дни бомбардировка на НАТО през 1999 г. сложиха край на войната между сръбските правителствени сили и етническите албански сепаратисти в някогашната сръбска област Косово. При конфликта загинаха над 13 000 души, предимно етнически албанци. Косово обяви независимост през 2008 г., която обаче не е призната от Сърбия и нейните близки съюзници, Русия и Китай.