Музиката е общ език, общо пространство, в което няма граници, музиката е мир. Младите хора нямат проблем да бъдат заедно на сцената, значи и ние не би трябвало да имаме проблем да бъдем заедно на този свят. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Борислава Танева, заместник-ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА).
По думите ѝ в момента има много възможности за реализация в България за младите хора, занимаващи се с класическа музика.
Проф. Танева пристигна в Анкара по повод организирането на концерт във връзка със 125-годишнината от рождението на композитора Панчо Владигеров в посолството на Република България в турската столица.
В проявата участваха студенти от НМА „Панчо Владигеров“, както и от Държавната консерватория Анкара към университета, „Хаджеттепе“ и Университета за музика и изящни изкуства в Анкара. Творби на композитора изпълниха студентите от НМА Моника Гергова, Петър Дюлгеров, Георги Райчев, докторантът към Академията Юсуке Хосака, както и турските студенти Нермин Ъшък, Дениз Акалън и Едже Шанда.
В отговор на въпрос на БТА какво може да разкаже за подготовката за концерта в Анкара проф. Танева посочи, че с посланик Чолаков имат дългогодишна традиция той да осигурява сцена за талантливи български студенти, където той има такава възможност като посланик на Република България.
"Както посланик Чолаков казва – всъщност посланиците са хората на културата и на изкуството. И аз вярвам в това. Особено за младите хора е много необходима тази поддръжка, този стимул, който имат да излязат на сцена извън България и да бъдат чути от хора, които нямат възможност всеки ден да слушат млади български артисти", отбеляза тя. "Този конкретен концерт се подготвя няколко месеца. Проявата пак е по идея на посланик Чолаков, който искаше да отрази с този концерт 125-годишнината от рождението на нашия патрон „Панчо Владигеров“. Идеята беше да се свири негова музика от турски студенти, от български студенти и нашия докторант Юске Хосака, японец".
"Всъщност стана много символична вечер, защото музиката наистина е общ език, общо пространство, в което няма граници, музиката е мир и тя е пътят на младите хора в този смисъл. Те нямат проблем да бъдат заедно на сцената, значи и ние не би трябвало да имаме проблем да бъдем заедно на този свят. Това че млади хора от три нации свириха българска музика, бяха аплодирани от представители на различни националности и тази музика бе чута от толкова хора, които ще отнесат с тях късче от България – това наистина е много хубаво", каза проф. Танева.
В отговор на въпрос дали е много трудно да се изпълнява Владигеров от чужденци тя посочи, че и за „българи не е лесно“.
"Неговата фактура е много специфична, много натоварена в хубавия смисъл на думата, много богата, шарена, пъстра, мърдаща, жива", подчерта тя. "Във връзка с ритмичната структура наистина трябва да си балканец, за да го усетиш. Турските студенти в това отношение наистина бяха много „добри и много честно и почтено бяха разчели нелеката фактура на Владигеров“ и интерпретацията им беше наистина много „истинна“.
Относно присъствието на Владигеров в европейската музика проф. Танева посочи, че „той може би става все по-известен фактор“, защото се заговори много за Владигеров в последно време.
"Благодарение и на ръководството на Националната музикална академия, имахме 100 години на академията преди три години, сега за тази годишнина, 125-а от рождението на самия Владигеров, направиха се много неща – марка, монета, броят на списание „ЛИК“, посветен изцяло на Владигеров", подчерта тя. "Да, Владигеров е европеец. Един факт, който не е много известен е, че Херберт фон Караян завършва специалност „Пиано“ в Берлин и на дипломния си изпит свири "Първи концерт" от Владигеров. Владигеров е бил в близък контакт с изключително много знакови фигури от културата на 20-те, 30-те години – тези междувоенните години в Европа, в Берлин. Той самият е роден в Швейцария, тази принадлежност (европейската - бел. авт.) той си я има генетично".
"Той е много ярък български композитор точно поради многото заемки от фолклора, които има", допълни тя. "Специфичен е. Освен всичко друго Владигеров е фигура, която „отглежда“ страшно много от известните композитори следващо поколение. Негови ученици са били Александър Райчев, Васил Казанджиев, Милчо Левиев, Георги Костов, Парашкев Хаджиев, Милко Коларов, Юлия Ценова, Александър Йосифов. Това са огромни имена в следващото поколение български композитори, професионалната композиторска школа на България, които са всъщност негови „чеда“. Това е също една приемственост, пак по някакъв начин това е европейско, че ти си дал на толкова много хора, че си преподал това знание. Много е странно, когато се говори за музика, защото всъщност това е най-абстрактното изкуство и аз, въпреки че го преподавам, не мога да кажа какво точно трябва да се направи. Но явно Владигеров го е правил с учениците, за да останат тези знакови имена в нашата култура", посочи зам. ректорът на НМА.
На въпрос дали има реализация за младите хора, занимаващи се с класическа музика в България, проф. Танева каза, че има.
"До преди десетина години и аз щях да кажа, че няма и е много трудно. Но сега, говоря за последните две-три години, действителната нужда от млади музиканти е огромна - и в оркестри, и в оперни театри, и в школи, където се преподава. В последно време има много работа, но няма хора, които да я вършат. Аз преподавам от 30 години и никога не е било такова търсене. Колегите, които знаят, че произвеждам такива кадри, се обръщат към мен", отбеляза тя. "Имаше момент на пресищане, след това – огромен отлив, след това този отлив предизвика този вакуум, който сега трябва да напълним. Тъй като много пътувам в провинцията и се срещам с гимназиален курс пианисти, срещам се и с родители, които питат дали ще има работа за талантливото им дете. Аз им отговарям – ще имат много повече работа, отколкото аз имам, това е така".
"Пандемията от Ковид-19 много промени нещата. Очакваше се това затваряне да продължи в един ступор и едно нямане на креативност в общ смисъл. Но напротив - студентите са „жадни“ за всякакъв вид сцена", заключи проф. Танева.