Според доклада около 1 процент от брутния вътрешен продукт при сегашната му стойност ще бъде отделян до края на столетието.
В тези разходи са включени горските пожари, унищожените култури и туризмът, който ще намалее поради повишаването на температурите.
В доклада се казва, че ако не бъдат взети мерки за ограничаване на въглеродните емисии, Гърция рискува 40 процента от площта ѝ да се превърне в пустиня, особено в източните и южните части на страната.
Тези данни са базирани на прогнози за повишаване на температурата с 1,2-2 градуса по Целзий до средата на века и с 2 до 5 градуса след 2060 г. в сравнение с периода 1971-2000 г. След 2050 г. се очаква валежите да намалеят значително, особено в най-южните райони на Гърция, като в същото време ще се увеличи честотата на екстремните валежи.
Според доклада най-уязвимите места от дълготрайни горски пожари ще са Централна Гърция, Западна Гърция и полуостров Пелопонес.
Докладът показва, че производството на царевица може да спадне с до 41,7 процента, на памук с до 34,2 процента, а на пшеница може да нарасне с 13,4 процента до края на века.