Процесът на разширяване не се основава на заслуги, а на политика, каза председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич

Председателят на сръбската Скупщина Ана Бърнабич остро разкритикува днес в Брюксел твърденията, че процесът на разширяване на ЕС се основава на заслуги и посочи, че преди четири години Сърбия е изпълнила всички условия за отваряне на Клъстер 3 и че тя не знае как да обясни на сръбските граждани защо този клъстер от преговорите за присъединяване в ЕС все още не е отворен, предаде сръбският вестник „Политика“.
На срещата „ЕС-Западни Балкани“, която беше организирана от мозъчния тръст „Приятели на Европа“, Бърнабич каза, че процесът на разширяване не се основава на заслуги, а че е политически мотивиран, но подчерта, че нейните критики не са насочени срещу Европейската комисия.
Тя посочи още, че Сърбия изцяло се съобразява с ценностите на ЕС и оцени, че въвеждането на някои от двустранните спорове в ЕС ще помогне за тяхното разрешаване.
„Предполага се, че (процесът) е базиран на заслуги, но не е базиран на заслуги. Той е политически базиран и политически задвижван. Почти унизително е, когато някой продължава да казва, че това е процес, основан на заслуги“, каза Бърнабич.
Тя подчерта, че що се отнася до Клъстер 3, Сърбия е изпълнила всички условия за отваряне на този клъстер преди четири години и напомни, че Сърбия отвори последния клъстер през декември 2021 г., когато тя беше министър-председател, както и че тогава Сърбия трябваше да отвори два клъстера по време на междуправителствената конференция – Клъстер 3 и Клъстер 4.
„Казаха ни – нека не работим по два (клъстера) едновременно. Нека сега се занимаем с Клъстер 4. А следващата междуправителствена конференция ще се проведе през юни или юли следващата година, което беше 2022 г., на която ще отворим Клъстер 3, защото сте изпълнили всички условия. И знаете какво се случи. Започна войната в Украйна и нещата се промениха“, посочи Бърнабич.
В същото време тя попита дали, ако говорим за подход, основан на заслуги, България, Румъния и Хърватия са били готови за разширяването, когато станаха членки на ЕС.
„Те дори не изпълняваха критериите от Маастрихт, да не говорим за критериите за върховенство на закона. Но това беше стратегическо политическо решение и добро решение, взето от ЕС за разширяване“, каза Бърнабич.
Тя посочи, че това е направило Европа по-силна, стратегически по-добре позиционирана и политически и икономически по-стабилна. А с това и Хърватия, България, Румъния и други страни са станали по-силни.
„Това беше победа, но не се основаваше на заслуги“, допълни Бърнабич.
Председателят на сръбската Скупщина добави, че „ако сега попитате френския президент Еманюел Макрон дали Франция може да влезе в ЕС днес, ако от тях се изисква да имат същите стандарти на върховенство на закона, каквито се изискват от Западните Балкани сега, Франция никога нямаше да стане член на ЕС, защото, например, президентът на Франция назначава съдии“.
„Можете ли да си представите президентът на Сърбия да назначава съдии в Сърбия?“, попита тя и подчерта, че Сърбия промени конституцията си, за да може парламентът да се оттегли от процеса на избор на съдии, заявявайки, че разширяването „в крайна сметка винаги ще бъде геополитическо и стратегическо решение“.
Що се отнася до двустранните спорове, които трябва да бъдат разрешени преди присъединяването към ЕС, тя припомни, че Словения и Хърватия все още имат двустранен спор за границата.
„Създава ли това проблем за ЕС? Не. Всъщност направи целия този въпрос по-малко важен и по-малко уместен, защото и двете страни са членки на ЕС. Така че, моля, внесете някои от двустранните спорове, защото това ще помогне за разрешаването им“, каза Бърнабич.
Що се отнася до общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, тя подчерта, че е необходимо да се демонстрира заемане на една и съща позиция с другите страни членки, но подчерта, че Сърбия не е страна членка на ЕС.
„Ние не сме държава членка. Да, когато сте държава членка, тогава трябва да приемете изцяло общата външна политика за сигурност“, каза Бърнабич.
Тя подчерта, че проблемът не е в Европейската комисия, която според нея върши работата си много добре и изпълнява обещанията си.
„Но Комисията не може да върши работата на държавите членки на ЕС. Това не е критика, насочена към Комисията. Става въпрос за това – нека се споразумеем какво можем да направим и да комуникираме за това“, каза Бърнабич.
Бърнабич добави, че Сърбия е напълно съгласувана с ЕС по отношение на ценностите и напомни, че страната осъди „инвазията (в Украйна) като акт на агресия“, че това е нарушение на международното право, че е гласувала заедно с ЕС в Общото събрание на ООН „за осъждане на агресията“ и за изключване на Русия от Съвета за правата на човека, че тя първа е заявила, че няма да приеме резултатите от референдума (за присъединяване на Донецка и Луганска област към Русия – бел. авт.).
Бърнабич посочи още, че фактът, че Сърбия технически не е наложила санкции на Русия, няма нищо общо с ценностите.