Процесът на реформи в Босна и Херцеговина е в застой според доклад на Европейската комисия

Процесът на осъществяване на реформите в Босна и Херцеговина е в застой на фона на сериозно политическо напрежение в страната, оцени Европейската комисия в публикувания днес годишен доклад за напредъка на страната по пътя й към членство в ЕС.
Въпреки че властите на Босна и Херцеговина продължиха публично да декларират своя политически ангажимент към стратегическата цел за интеграция в ЕС, динамиката на реформите се забави през отчетния период (от 1 септември 2024 до 1 септември 2025 година – бел.ред.), посочва ЕК в документа, допълвайки, че са били приети само ограничен брой реформи като закона за граничния контрол и за защита на данните, както и споразумение за статута на "Фронтекс" .
Босна и Херцеговина трябва да се върне към приемането на реформи в съответствие с достиженията на правото на ЕС, препоръчва ЕК.
Босна и Херцеговина има една от най-сложните държавни структури в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Посочва се, че разглежданият период в доклада е белязан от сериозно политическо напрежение и ескалацията, особено в Република Сръбска, което пречи на напредъка на страната по пътя към ЕС.
След като президентът на Република Сръбска Милорад Додик (който вече е отстранен – бел.ред.), беше осъден на първа инстанция, парламентът на Република Сръбска прие закони, подкопаващи конституционния и правния ред на Босна и Херцеговина. Тези закони по-късно бяха отменени от Конституционния съд на Босна и Херцеговина, се отбелязва в документа.
През август Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на Централната избирателна комисия да прекрати президентския мандат на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.
В Република Сръбска бе утвърден временен президент до предсрочните избори на 23 ноември.
ЕК отбелязва, че Босна и Херцеговина показа известен ангажимент за изпълнение на Плана за растеж за Западните Балкани. 
Поради липсата на Програма за реформи през юли ЕК намали средствата по тази инициатива за страната с 10 процента, се посочва в доклада.
През септември Босна и Херцеговина прие и предаде на ЕК Програмата за реформи, списък от обществени и икономически реформи, за които ЕС настоява, за да се получат средства по Плана за растеж.
Според документа общата рамка за избори в Босна и Херцеговина изисква съществени реформи. Необходими са конституционни реформи, за да се гарантира политическо равенство и недискриминация за всички граждани. Почтеността в изборите трябва да бъде подобрена, в съответствие с препоръките на международни организации, пише в доклада. 
ЕК подчертава, че партиите в страната трябва да зачитат независимостта на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Според оценката на ЕК парламентът може да упражнява правомощията си само частично по ефективен начин. 
Управлението е все по-незадоволително, пише в доклада, като се отбелязва, че тримата членове на мултиетническото президентството продължават да представят разнопосочни позиции.
Според ЕК институциите, отговарящи за процеса на евроинтеграция, като цяло са налице. Подчертава се обаче, че след решението на Европейския съвет за започване на преговори за присъединяване, страната трябва да назначи главен преговарящ с оглед на осъществяване на процеса на скрининг.
Организациите на гражданското общество работят при ограничаващи условия, се посочва в доклада. Обръща се внимание на това, че в Република Сръбска наказанията за клевета и нов закон, насочен срещу групите на гражданското общество, т.нар. Закон за „чуждестранните агенти“ (впоследствие отменен от Конституционния съд), допълнително са ограничили свободата на действие на гражданското общество.
Босна и Херцеговина е постигнала известна степен на подготовка за прилагане на достиженията на правото на ЕС и европейските стандарти в областта на съдебната система и основните права, но не е постигнат напредък през отчетния период, се казва в доклада.
Отбелязва се също, че страната поддържа пълно съответствие с общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, по-специално по отношение на изявленията и ограничителните мерки след руската агресия срещу Украйна. 
Управлението на миграцията продължава да се подобрява, въпреки че все още изисква съществени подобрения, пише в документа, като се допълва, че през юли Съветът на министрите е приел стратегия и план за действие 2024-2029 година за интегрирано гранично управление. Отбелязва се, че Босна и Херцеговина не е хармонизирала изцяло визовата си политика с ЕС.
Според доклада властите не са успели да се справят с ширещата се корупция в страната.
По отношение на организираната престъпност сред препоръките на Комисията са създаване на специализирани междуведомствени екипи за разследване на сложни случаи и засилване на финансовите разследвания.
Босна и Херцеговина подаде молба за членство в ЕС през февруари 2016 г., а статут на страна кандидатка получи през декември 2022 г.