Разчетен е записът на гласовете от падналия самолет с либийски военни край Анкара, обяви турският министър на транспорта

Записите на гласовете от черната кутия на самолета с либийски военни, който се разби след излитане от летището в Анкара на 23 декември 2025 г., са напълно разчетени. Това заяви пред журналисти министърът на транспорта на Турция Абдулкадир Уралоглу, цитиран от Анадолската агенция. 
Според него там се чува разговор между пилотите, които казват, че „двата генератора са в неизправност“. 
Уралоглу разказа, че от анализа става ясно, че пилотите преди подаването на сигнал за спешна ситуация са били в непрекъснат контакт с кулата за управление на полети. В записа се чува също така, че е настъпила електрическа повреда. 
Министърът на транспорта  на Турция обясни, че пилотите са поискали да се върнат обратно към летището, използвайки сигнала за предпоследно ниво на спешност. Тъй като системите на самолета са били напълно неизправни, пилотите са положили усилия да преминат към ръчен режим. 
„В последния етап пилотът е използвал сигнала за най-високо ниво на спешност „Мейдай“ (MAYDAY) и заедно с това е натиснал бутон, предназначен за това. Контролната кула по същество също е видяла този сигнал. Само че, докато слезе достатъчно ниско и се приближи до летището, самолетът се е разбил в Хаймана“, обясни Уралоглу. 
Министърът на транспорта на Турция уточни, че и двете черни кутии – за запис на данни и запис на гласове, са били силно увредени. След консултация с Либия те са изпратени за анализ във Великобритания. Другите страни, в които той може да бъде извършен, са САЩ, Русия и Франция. Франция обаче не е била предпочетена, тъй като това е държавата-производител на самолета. 
„От устройството за запис на гласове става ясно следното: самолетът е излетял в 20:17 ч. на 23 декември 2025 г. Той е бил с три двигателя. Едва на втората минута пилотите са разбрали, че вторият генератор е извън изправност, а 13-14 секунди след това са казали, че и третият, само че няма данни, свързани с първия генератор. Разговорът им е продължил още малко и тогава са споменали, че всички генератори са в неизправност, а след това системата се е върнала отново. При този разговор са поискали от кулата за управление на полети разрешение, за да се върнат на летището. Изминали са 37 минути от излитането на самолета в 20:17 ч. до неговото падане. Близо 27-28 минути (от кулата – бел. ред.) са били във връзка със самолета и са го направлявали към летището“, поясни министърът на транспорта. 
Той коментира и какво е можело да предотврати фаталния край. 
„Разбира се, тук можем да направим следния коментар: ако самолетът беше поискал да се върне без много да се отдалечава още след установяването на неизправността на първия или втория генератор, сякаш е нямало да се стигне до проблеми. Тоест, какво се е случило, докато системите се окажат напълно неизправни – ето това успяхме да разплетем горе-долу от записа на гласовете“, заяви транспортният министър на Турция. 
Уралоглу обаче обясни, че черната кутия със записа на данни е изключително повредена. 
„От нея не успяхме да разберем никаква информация. Колегите работят. Гледат дали биха могли да излязат допълнителни сведения, но всъщност кутията за запис на гласове ни дава достатъчно данни за причините за падане на самолета и процеса, свързан с това. Ако излязат допълнителни сведения, ще ги предадем на следствието“, заяви Уралоглу. 
Частният самолет, в който пътуваха началникът на Генералния щаб на либийските въоръжени сили Мухамед Али Ал Хадад и още четирима души, сред които началникът на сухопътните войски Ал Фитури Грайбил, ръководителят на службата за производство на военна техника бригаден генерал Махмуд Ал Катауи, съветникът в Генералния щаб Мухаммед Асауи Диаб и фотографът от пресцентъра на Генералния щаб Мухаммед Махджуб, се разби на 23 декември след излитане от турската столица. Всички на борда на самолета загинаха. Авиокатастрофата се случи след преговори на високо равнище между Ал Хадад и Министерството на отбраната на Турция за засилване на военното сътрудничество между двете страни и за обсъждане на регионални въпроси.