Разсекретен документ от архива на МИТ напомни за големия турски поет Назъм Хикмет, чието гражданство бе отнето приживе

Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ) публикува тези дни документ от архива си, за който се смята, че принадлежи на големия турски поет комунист Назъм Хикмет Ран. Документът представлява портрет на млад мъж, написани на ръка стихове и подпис, под който е записана годината - 1950. Той беше публикуван заедно с други документи на официалната интернет страница на МИТ под заглавие ”Специална колекция “в раздела разузнавателни документи и препечатан в турските медии.
Написаните на ръка стихове под рисунката са от стихотворението на Назъм Хикмет "Покана", а вляво от тях стои вероятно саморъчният подпис на поета.
"Тази земя, простираща се като глава на кобила от Далечна Азия до Средиземно море, е наша. Покритите с кръв китки на ръцете, стиснатите зъби, босите крака и тази земя, приличаща на копринен килим, този ад, този рай е наш. Нека портите, пред които протягаме ръка за милостиня, никога повече да не се отворят, унищожете робството на човека към човека, това е нашата покана. Да се живее – като дърво в гора, самостоятелен и свободен, задружно, по братски, това е нашият копнеж...", се казва в стихотворението (свободен превод).
През 50-те години на миналия век името на големия турски писател комунист, поет, драматург и общественик, родоначалник на турската революционна поезия Назъм Хикмет (1902-1963) е много популярно в цял свят, включително и в България. Той е лауреат на Международната награда за мир за 1950 г., а стиховете му са преведени на над 50 езика. Наричат го „комунистът романтик“ или „романтичният революционер“. Едно от най-вълнуващите стихотворения на големия турски поет е ”Мъртвото момиченце”, посветено на загиналите при атомната бомбардировка над Хирошима деца, чиито редове те карат да настръхнеш.
Аз съм момиченце. Идвам отрано.
Аз спирам и чукам на всяка врата.
Ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.
(превод: Блага Димитрова)
Драматична е съдбата на поета - голяма част от живота си прекарва в затворите или в изгнание. Роден е през 1902 г. в заможно семейство в град Солун, който по онова време е в пределите на Османската империя и е важен пристанищен град, но в същото време и средище на опозиционните на султана среди, поради което има имиджа на ”бунтарския град на империята“. По изричното настояване на дядо му, който е бил паша, т.е. генерал, юношата постъпва във военноморското училище, но заради участие в ученически бунт, бива изключен.
През 1921 година Назъм Хикмет е студент в Москва, в Комунистическия университет за трудещите се от Изток. Завършва го и през 1928 година се връща в Турция, включва се активно в антифашистката борба, а в стиховете си изповядва комунистическите идеи, идеалите за братство, равенство, свобода. Заради всичко това Назъм Хикмет е жестоко преследван в родната си Турция, на която посвещава прекрасни стихове и поемата KUVÂYİ MİLLİYE DESTANI (Епопея на националноосвободителните сили). Лежи дълги години в затворите, грози го смъртна присъда.
През юни 1951 година поетът избягва с лодка през Черно море в тогавашния Съветски съюз. Москва му дава убежище, там и умира на 3 юни 1963 година от сърдечен удар.
След бягството в Съветския съюз властите в Турция го обявяват за ”предател на родината“ и с решение на Министерския съвет от 25 юли 1951 година е лишен от турско гражданство. 
Едва 46 години след смъртта на Назъм Хикмет турското правителство реабилитира поета и с решение на Министерския съвет от 5 януари 2009 година му връща турското гражданство.
Поетът обаче завинаги остава да почива на руска земя, макар да изповядва в едно от стихотворенията си, че иска да бъде погребан "под големия чинар на родната земя". Гробът му се намира в комплекса на Новодевическото гробище на Москва, който е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Днес много турци, посещаващи Москва, непременно се отбиват на гроба на Назъм Хикмет, организират се възпоменателни инициативи. 
В живота на Назъм Хикмет има не една, а няколко български следи. Първата от четирите му съпруги Мюневвер (Андач) и майка на единствения му син Мемет е родена в София. На нея посвещава стихотворението “Получи се писмо от Мюневвер".
Опиши ми родната ми София, Назъм.
Била съм още малка, когато сме напуснали града,
Но вече съм говорела на български. -
Каква е София?…
(превод: Азиз Шакир-Таш)
Комунист по убеждение, след бягството в бившия СССР, по поръчение на комунистическото ръководство и лично на Сталин и по искане на българското правителство, през 1951 г. е изпратен в България, за да агитира сред българските турци да не се изселват в Турция, тъй като в този период върви активна изселническа кампания. Назъм Хикмет провежда срещи, държи речи в този дух на митингите в редица села с компактно турско население. Придружава го видната българска поетеса Блага Димитрова. По-късно Блага Димитрова ще опише тези срещи в книгата “Назъм Хикмет в България”, изд. 1952 г. Твърди се, че на летището, преди да отлети за Москва, Назъм Хикмет се провикнал: “Освен моята родина и Съветския съюз аз вече имам още една родна страна - България!”.
Сталинската диктатура и комунистическият режим в Съветския съюз разочароват поета, въпреки че посвещава едни от най-революционните си стихове на своята втора родина, както нарича СССР. 
През 1957 г. Назъм Хикмет пак посещава България, но този път не участва в агитационни мероприятия. Част от времето прекарва във Варна, на която посвещава стихотворението "Хотел "Бор".
В тази Варна нощем няма начин да заспиш,
няма начин да заспиш:
от изобилието на звездите,
от близостта им, и от блясъка им;
от плисъка на мъртвите вълни по пясъка
и неговите перли,
със ситните му камъчета;
шумоленето на водораслите солени;
от звука на лодката моторна, препускаща в морето като истинско сърце;
заради спомени излезнали от Истанбул,
и след като са прекосили Босфора,
изпълнили са стаята ми –
част от тях зеленооки,
други с белезници на ръцете,
някои са с кърпичка в ръка,
кърпичка ухаеща на лавандула.
В тази Варна няма начин да заспиш, скъпа,
в тази Варна, в този хотел „Бор”.
(превод: Арслан Ахмедов)
В Турция произведенията на Назъм Хикмет бяха забранени до 1965 г.
Документите за Назъм Хикмет, които тези дни публикува турската разузнавателна служба МИТ, едва 75 години по-късно, предизвикаха голям интерес в страната и бяха отпечатан в почти всички турски медии.
Последваха и коментари, някои от които свързаха публикуването на документа с работата на парламентарната комисия по процеса “Турция без тероризъм”.
Порталът ”Бианет” припомня, че председателят на парламентарната комисия Нуман Куртулмуш в изказването си при откриването на заседанията ѝ на 5 август е направил отпратка към стихотворението "Покана", чийто предполагаем оригинал публикува на интернет страницата си МИТ.
“Ако тълкуваме публикуването на документите в светлината на актуалните събития, MИТ може би отправя призив към работата на Комисията за национална солидарност, обединение и демокрация (официалното име на парламентарната комисия по процеса "Турция без тероризъм”, бел.ред.)", написа във вестник “Дикен” журналистът Дж. Хаккъ Зарич. Той смята обаче, че препратката може да е и към времето през втората половина на 1950 година, когато Назъм Хикмет е бил на свобода.
В същото време журналистът от проправителствения вестник "Хюриет" Ихсан Йълмаз разсъждава върху това кой е изобразен на портрета и дали това е самият Назъм Хикмет.
“Поместената в страницата на МИТ рисунка не е на Назъм Хикмет, а е на неговия приятел Расих Гюран", смята той. "Може би МИТ в следващите дни ще допринесе за разкриването на нови страници от историята на нашата литература, понеже разполага с богат архив. Дано, например, бъде разсекретено досието на Сабахаттин Али, за да узнаем как е бил убит", написа още журналистът. 
Сабахаттин Али (Sabahattin Ali, 1907 – 1948) е известен турски писател реалист, романист, поет, преводач и журналист, когото наричат "турския Горки". Роден е в Егридере (дн. Ардино), но заради критики към капиталистическия режим и профашистката политика на Турция през Втората световна война, е преследван от властите, лежи в затвора, а произведенията му са забранени.
През 1948 година тръгва да бяга в България през границата при град Къркларели (Лозенград), но е вероломно убит от страна на спътника си на граничната бразда. Дълги години се лансираше версията, че е убит от българските гранични власти, но впоследствие се разкри, че убийството е извършено от човек на турската тайна полиция заради критичните оценки на писателя за политиката на правителството.
По случай 100-годишнината от рождението на Сабахаттин Али през 2007 година в Ардино бе издигнат негов паметник, който е дело на родения в България скулптор Зиятин Нуриев.