Република Сръбска иска американски наблюдатели на предсрочните президентски избори на 23 ноември

Сръбският член на Президентството на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович заяви днес, че Република Сръбска иска американски наблюдатели на предсрочните президентски избори в съставната част.
„Ако тези предсрочни избори се проведат в Република Сръбска, тогава искаме американски наблюдатели. За да се предотвратят манипулации като тези, които техният президент преживя на предпоследните президентски избори“, написа Желка Цвиянович в социалната мрежа Екс.
Тя заяви, че ако се проведат тези "наложени и напълно ненужни избори", тогава това ще бъде вот срещу незаконните едностранни налагания на представителя на международната общност в Босна Кристиан Шмит и продължаване на "глобалистката" програма, с която "глобалистите и експерименталистите са превзели и парализирали Босна и Херцеговина".
„Така че това ще бъде само продължение на борбата на Република Сръбска за свобода, в която ще ги победим, дори когато трябва да играем по техните правила“, добави Цвиянович.
Политическата структура на Босна и Херцеговина е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Република Сръбска е без президент от 18 август, когато Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на ЦИК да прекрати мандата на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.
Парламентът на Република Сръбска насрочи референдум за 25 октомври, на който гласоподавателите да бъдат попитани дали съдебното решение за отстраняване на Додик трябва да бъде спазено. Референдумът обаче не бе проведен.