Ритуали за Еньовден пресъздадоха в Музея на селото в Букурещ

Подобно на България, и Румъния празнува днес Еньовден. Той се нарича “Сънзиене” (Sânziene) и в Букурещ беше отбелязан със специална програма в Музея на селото “Димитрие Густи”, който е един от най-големите етнографски комплекси на открито в света. 
Гостите и жителите на града имаха възможност да се включат в ателиета за изработване на венци и да наблюдават различни ритуали, свързани с празника и лятното слънцестоене, пресъздадени от момичетата от фолклорен ансамбъл “Ватра Харманулуй” от Брашов с хореограф Адриан Мику. Еньовките бяха облечени с традиционни румънски блузи с бродерии от всички етнографски зони на Румъния, някои от които на по 100 години.
“Еньовден е важен празник в света на румънското село. В него са преплетени култът към слънцето и християнската традиция, свързани с плодородието, здравето и любовта. На 24 юни се берат лечебните растения, извършват се ритуали за дълъг живот, за брак, но и за прогонване на злите духове, защото се смята, че на този ден небето се отваря и световете се преплитат”, разказа за БТА музеографът Йон Еуджен.
Той допълни, че традицията е ценена и в литературата и чрез нея е известна по целия свят. Румънският Еньовден се споменава още през XVIII век от Димитрие Кантемир в неговото “Описание на Молдова” (Descriptio Moldaviae). А “Нощта на самодивите” на Мирча Елиаде има множество преводи”, каза Йон Еуджен. Музеографът припомни, че в преданията и в литературата еньовките са описвани като красиви жени с лечебна сила, като добри феи, които лекуват болестите и страданията на хората и защитават реколтата от градушка и бури.
“Кръстът, който виждате в ръцете на едно от момичетата, наподобява този, който едно време се правел от снопове и билки. Първо той се носел в полето за плодородие, а след това се слагал в къщата за изобилие в дома”, обясни на свой ред хореографът на фолклорен ансамбъл “Ватра Харманулуй” - Адриан Мику. 
Преди да разчупят домашната питка и да изиграят няколко хора с публиката, момичетата от “Ватра Харманулуй” хвърлиха венците от главите си върху покрива на една от селските къщи в Музея на селото. Според поверието момата, чийто венец остане на покрива, ще се омъжи. 
Традицията гласи още, че неомъжените момичета поставят цветя от Еньовден под възглавницата си, за да сънуват своя избраник. В някои райони момичетата правели венци от цветя, които оставяли през нощта в градината. Ако на сутринта ги намерят пълни с роса, това е сигурен знак за женитба.
Всяко лято в окръг Стража в Североизточна Румъния, по случай Еньовден, местните жители празнуват, като палят огромни огньове по върховете на хълмовете, тъй като това е най-дългият ден в годината. Който успее да прескочи пламъците, ще бъде предпазен от зли сили през цялата година.