Правителствените съкращения на разходите за ограничаване на хроничния бюджетен дефицит на Румъния и предотвратяване на понижаване на рейтингите предизвикват социална реакция, която рискува да повиши подкрепата за крайнодесния промосковски кандидат в президентските избори през май.
Проевропейската управляваща коалиция в Румъния ревизира годините на разходи, които вдигнаха дълга с близо една пета спрямо нивата преди пандемията непосредствено преди наближаващите нови избори.
Правните органи все още оценяват дали Калин Джорджеску може да се кандидатира отново през май, след изненадващата му победа в изборите през декември, които бяха анулирани поради предполагаема руска намеса.
Водещ в проучванията на общественото мнение, той планира да прекрати подкрепата за съседна Украйна, поставя под съмнение необходимостта от фондове на Европейския съюз, които да подкрепят икономиката, нарича задвижваните от САЩ обещания за разходи за НАТО „свръх второстепенни“ и обещава да постави румънците на първо място.
Някои от работниците, засегнати от държавните съкращения, които включват замразяване на заплатите и пенсиите в публичния сектор, казват, че това е нещо, което сегашното правителство не прави.
„Всички тези мерки са срещу нас. Винаги са срещу нас“, каза Максим Личяну, 49-годишен, служител в държавната железопътна компания „ЧеФеРе-Пътници“ (CFR Călători), която спря около 240 услуги през януари, включително много линии за градски транспорт до столицата Букурещ.
Субсидиите за пътуване за студенти също бяха ограничени, докато съкращенията на по-високо платения извънреден труд намалиха месечния доход на влаковия механик Данут Стойка с около една пета.
„Стоим си вкъщи, вместо да спазваме графика си“, каза 54-годишният Стойка на митинг в Букурещ.
В други отрасли на икономиката, служителите, поддържащи електрическата мрежа, заплашиха със стачка през март заради ограничаване на заплатите, част от седемгодишен план за намаляване на дълга, договорен с Европейския съюз.
При оценката на перспективите за понижаване рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) отбеляза по-слаб растеж и „вътрешни политически шокове“, докато някои инвеститори казват, че критиките на новата администрация на САЩ към Румъния относно анулираните избори са допълнителен рисков фактор.
Потребителският сантимент спадна, а инфлацията в страната достигна до втората най-висока в ЕС през януари, сигнализирайки за охлаждане на потребителския бум, който подкрепяше икономиката на Румъния.
„ЕМИТИРАМЕ ТВЪРДЕ МНОГО“
Подхранваната от дългове щедрост на проевропейската управляваща коалиция доведе до един от най-големите дефицити по текущата сметка в нововъзникващите пазари, излагайки ги на възможни шокове в доверието на инвеститорите, предупредиха от „S&P Global“. Правителството казва, че трябва да подкрепи икономиката и да защити домакинствата и бизнеса по време на множеството кризи, включително войната в Украйна. Тази година то подчерта, че ще намали дефицита чрез съкращения, вместо да увеличи основните данъци.
Макар да възлиза на 53 процента от продукцията, дългът на Румъния все още е под средния за ЕС, чуждестранните валути съставляват повече от половината от заемите, като за 2025 г. са планирани 13 милиарда евро за емитиране.
„Ситуацията, пред която сме изправени, и причината спредовете да са високи е, че емитираме твърде много“, каза шефът на агенцията за дълговете Стефан Нану. „Иначе инвеститорският апетит е налице. Румъния е привлекателна за инвеститорите. Ключът е по-нисък бюджетен дефицит.“
Икономиката на Румъния рязко се забави миналата година въпреки скока на предизборните разходи. Митата на САЩ за Европа биха могли допълнително да спрат растежа, поставяйки под съмнение предположението на правителството за 2,5 процента, което е в основата на стремежа му за намаляване на дефицита.
„Потенциална търговска война между Съединените щати и ЕС ще създаде рецесия в Европа и тогава нещата ще се усложнят“, каза управителят на централната банка Мугур Исареску.
Той подчерта, че банката ще даде на строго контролираната лея „повече гъвкавост“, ако политическото напрежение отслабне по-късно през годината, след като похарчи, според оценките на JP Morgan, над 10 милиарда евро за интервенции през 2024 г. Банката не коментира интервенциите.
Източник, информиран за среща с инвеститори, каза, че правителството е показало „малко по-голям ангажимент от досега" за постигане на съкращенията, въпреки че инвеститорите остават предпазливи, след като Румъния премина от целеви дефицит от 5 на сто към дефицит от близо 9 на сто миналата година. Като се имат предвид ниските данъчни приходи в Румъния, може да има възможност за увеличаване на данъците. Но с държавните компании, които плащат солидни бонуси и някои пенсионери от държавния сектор, които се радват на щедри пенсии, докато заплатите в Румъния са сред най-ниските в ЕС, повишаването на данъците трудно би минало.
„Дори ако са необходими подобрения за постигане на целта за бюджетен дефицит от 7 процента през 2025 г., ние очакваме фискалната политика на Румъния да бъде гъвкава и да ѝ помогне да остане член на клуба (на инвестиционния клас)“, казаха икономисти от Райфайзен. „Въпреки това въпросът остава предизвикателство, тъй като никога досега не се е налагало на Румъния да консолидира финансите си до такава степен за по-дълъг период от новата си история.“
Директорът на „Fitch Ratings“ Грег Кис заяви, че не е сигурно колко дълго ще издържи коалицията, което прави седемгодишната времева рамка за намаляване на дълга тревожна.(Превод от английски език: Цветозар Цаков)