Намиращият се в затвора основател на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан призова днес терористичната групировка да сложи оръжие и да се разпусне. Ако неговият призив бъде приет от бойците на ПКК, това ще отвори вратата за приключването на конфликта, който опустошава Югоизточна Турция в продължение на четири десетилетия. Подобна стъпка би довела до значителни последици за региона и най-вече за съседните Сирия и Ирак. Ето и детайли относно ПКК:
Какво е ПКК?
ПКК е въоръжена групировка, създадена от Йоджалан през 1978 г. в Югоизточна Турция. Идеологията на групировката се основава на идеите на Маркс и Ленин.
Какви са целите на групировката?
ПКК започва въоръжената си съпротива срещу Турция през 1984 г., като основната ѝ цел е създаването на независима кюрдска държава. По-късно групировката смекчава исканията си, като започва да се бори за по-големи права и частична автономия на кюрдите в Югоизточна Турция. Повече от 40 000 души са били убити в следствие на конфликта, като по-голямата част от тях са бойци. Голяма част от въоръжената съпротива на групировката е фокусирана в селските предимно кюрдски райони на Югоизточна Турция, но групировката извършва нападения и в градовете, включително в Анкара и Истанбул. ПКК е обявена за терористична организация от Анкара, САЩ, ЕС и други страни.
Каква е историята на групировката?
ПКК развива дейността си в Сирия до 1998 г., когато Йоджалан е принуден да бяга заради нарастващия натиск от страна на Турция. Той е заловен от турските власти няколко месеца по-късно в Кения и е осъден на смърт от турски съд през 1999 г. Присъдата му е заменена с доживотен затвор през октомври 2002 г., след като Турция премахва смъртното наказание. Лидерът на ПКК все още излежава присъдата си на остров в близост до Истанбул. Сраженията намаляват след залавянето на Йоджалан, като то води и до оттеглянето на бойците от Турция. След избухване на напрежението през 2012 г., Турция и ПКК вземат участие в мирни преговори, но процесът се срива през 2015 г., отприщвайки най-кървавия период на конфликта. Той довежда до сериозни разрушения в някои населени места в Югоизточна Турция.
През октомври председателят на Партията на националистическото действие (ПНД) и главен политически съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели, предизвика шок в Анкара, намеквайки, че Йоджалан може да бъде освободен, стига да обяви край на въоръжената борба на своята групировка. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган подкрепи предложението, след което прокюрдската партия ДЕМ, която се бори за по-големи права и автономия на кюрдите, проведе разговори с Йоджалан в затвора на о. Имралъ.
Къде е съсредоточен конфликтът днес?
През последните години конфликтът се пренася в съседния Северен Ирак, където ПКК поддържа планински бази, а Турция има десетки аванпостове. Анкара извършва операции срещу бойците на ПКК в района, включително чрез въздушни удари с бойни самолети и дронове, които според Багдад нарушават суверенитета на Ирак. Въпреки това Турция и Ирак се споразумяват да засилят сътрудничеството си срещу ПКК, а Ирак обявява организацията за терористична за пръв път.
Турция атакува и сирийските кюрдски Сили за защита на народа (СЗН) в Сирия, които счита за клон на ПКК, като провежда трансгранични операции заедно със сирийските си съюзници в опит да отблъсне бойците на СЗН от границите си. В същото време СЗН оглавяват Сирийските демократични сили (СДС), основният съюзник на водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“. Подкрепата на Вашингтон е източник на напрежение между САЩ и Турция от години.
Свалянето на бившия сирийски президент Башар Асад през декември м. г. укрепи позициите на Турция в района, тъй като страната се противопоставяше на режима му, подкрепяйки сирийските бунтовници. Турция призова СЗН да бъде разпусната, а лидерите й да бъдат експулсирани от Сирия, като предупреди за възможна военна операция за „смазване“ на групировката, ако исканията ѝ не бъдат уважени. Турски, американски, сирийски и кюрдски официални лица се стремят да постигнат споразумение относно бъдещето на кюрдските бойци в Сирия.
(Превод от английски език: Кристиан Стратев)