Насред т.нар. „Фламинго революция“ – протести, които избухнаха срещу туристически проект за луксозен курорт и които се разрастнаха до по-широко движение срещу албанското правителство – се задълбочи и дипломатическият и реторичен сблъсък между Тирана и Техеран, пише албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
От една страна албанският премиер Еди Рама твърди, че зад напрежението и циркулиращите наративи стои организирана кампания за дезинформация и намеса от страна на Иран, която той свързва и с по-ранни кибератаки срещу Албания.
От друга страна Иран и свързаните с нея мрежи представят Албания като база за дейността на иранската опозиция и като част от по-широк дневен ред срещу режима в Техеран.
Тези сблъсъци се случват докато дни наред хиляди граждани протестират по улиците на Тирана и в няколко столици по света, където живеят албанци, срещу проекта за изграждането на луксозен курорт, планиран от Джаред Къшнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп, в изолирана зона на албанското крайбрежие.
Критици настояват за анулиране на проекта, като се аргументират с това, че той би застрашил защитена зона, която е хабитат на фламинги, тюлени и морски костенурки.
Рама, който не се отказва от проекта, казва, че Иран води „хибридна война“ на дезинформация срещу инвестицията, която може да достигне стойност от 4 милиарда евро.
„Той (Иран) е част от това, защото няма никой друг заинтересован от това да насърчава антисемитски наратив, основан на фалшива, невероятна и отвратителна новина“, каза Рама пред „Политико“, като визира конспиративни теории, че проектът би могъл да включва разселване на палестинци от Газа на албанска територия.
За Иран, който е в постоянно напрежение със САЩ и Израел, тези твърдения са „смешни“.
Говорителят на Министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че албанските власти избягват отговора на исканията на албанските граждани и се опитват да затворят въпроса чрез обвинения спрямо Техеран.
„Албанският народ е достатъчно умен, за да не вярва на тези твърдения“, каза той на пресконференция.
Рама отвърна с пряк политически отговор, като отново обърна вниманието към кибератаките срещу албански институции, които Тирана приписва на подкрепяни от Иран участници.
Според него Албания е била обект на умишлена кампания за дезинформация и опити за дестабилизация.
„Вашият режим може да хаква мрежи, да затваря критици, да цензурира гласове, да заплашва опоненти, да оказва натиск върху съседите си и безкрайно да измисля оправдания за своите провали. Но не може да бяга от реалността завинаги“, написа Рама в платформата Екс.
Той каза, че напрежението е свързано главно с присъствието на ирански опозиционери в Албания, на които страната предложи убежище от режима в Техеран.
„Не прощавате на Албания, че е дала убежище на ирански мъже и жени, които вие искахте да заглушите чрез страх, затвор и смърт, само защото се осмеляват да мислят, говорят или мечтаят различно“, написа Рама.
Албания даде подслон на близо 3000 членове на иранската опозиционна организация „Муджахидин-е Халк“, по-известна с абревиатурата МЕК – опозиционно движение срещу режима в Техеран, действащо извън страната.
Те дойдоха тук през 2013 г. от Ирак с подкрепата на Съединените щати и по хуманитарни причини и оттогава живеят в лагер близо до град Дуръс.
Присъствието им беше съпроводено от напрежение на няколко пъти.
През юни 2023 г. албанската полиция влезе в лагера на MEK по подозрения в „провокиране на война“ и „кибератаки“, но групировката отхвърли обвиненията, като определи операцията като несправедлива и потисническа.
В същото време албанските власти обвиниха Иран в серия от кибератаки срещу държавни институции от 2022 г. насам.
Атаките на няколко пъти засегнаха цифрови системи и обществени услуги и доведоха до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни.
Затова, според Рама, последният развой на събитията не е непознат за Албания. Властите, каза той, „познават следите, методите и заплахите“, идващи от тези атаки.
Експертът по международни отношения в Албания Дритан Хоти смята, че този дебат не представлява заплаха за националната сигурност на Албания.
Според него тя остава гарантирана от членството в НАТО и перспективата за интеграция в Европейския съюз.
„Не виждам риск от компрометиране на националната сигурност на Албания“, подчертава Хоти пред Радио Свободна Европа.
Той обаче предупреждава за възможни опити за влияние и инструментализация от външни фактори, особено чрез дезинформация.
В този контекст, казва той, наративът за разселването на граждани от Газа към албанското крайбрежие би могъл да бъде част от такава кампания, от която Иран може да има интерес.
„Има интерес към използване на методи за отклоняване на вниманието като например разпространение на новината за заселването на палестинци в Звърнец (в Албания), но протестиращите трябва да разграничат опитите за манипулация от истинските цели на протеста“, казва Хоти.
Като припомни, че Албания се възприема като силен съюзник на САЩ и страна с добри отношения с Израел, той казва, че това я прави честа мишена за опити за влияние от страна на Иран.
Протестите, известни като „Фламинго революция“, получиха това название заради голямото присъствие на фламинги в района, където е планирано изграждането на луксозния туристически курорт.
Те избухнаха на 30 април, след като част от бреговата линия в Звърнец, който се намира близо до Вльора, беше оградена и поставена под контрола на частна охранителна компания.
Територията, която имаше защитен статут до законовите промени от 2024 г., заедно с остров Сазан, е част от инвестиционен проект, който има за цел да превърне района в туристическа дестинация от високо ниво.
Проектът ще бъде разработен от инвестиционната компания на Къшнър „Афинити Партнърс“ (Affinity Partners), която заяви пред Радио Свободна Европа, че уважава „продължаващите обществени и институционални процеси“ и че „е готова да продължи напред, докато те се развиват“ – в сътрудничество с други инвеститори.
Противници твърдят, че земята се предоставя или продава на чуждестранни инвеститори без обществено обсъждане и без пълна оценка на въздействието върху околната среда.
Успоредно с това, органите за борба с корупцията провеждат разследване на начина на прехвърляне на собствеността и статута на земята.
Албанският политолог Ермал Хасимя казва, че проблемът със Звърнец трябва да се решава само чрез правоприлагане и пълна прозрачност въпреки, както той посочва, законовите промени, които са създали място за злоупотреби.
„Ако има пълна прозрачност относно това как са придобити имотите, относно инвеститорите и разрешителните във връзка с екологията – при спазване на закона на всяка стъпка – вярвам, че може да се намери правилният път. Какво се случва накрая, е друг въпрос, но същността остава прилагането на закона и пълната прозрачност“, казва Хасимя пред Радио Свободна Европа.
Друг албански журналист и анализатор Бен Андони мисли по същия начин.
Той смята, че големите проекти не могат да останат в ръцете на тесен политически кръг, а трябва да бъдат съпътствани от прозрачност и обществени консултации.
Според него случаят със Звърнец е послужил като „разкриване“ на стари проблеми, особено във връзка с въпроса за имотите и начина, по който те се управляват, като същевременно е повишил обществената осведоменост за зоната и планираното ѝ разработване.
„Въпросът открои един много голям проблем в нашата страна – този за собствеността, който е почти „рак“ за развитието на Албания“, казва Андони пред Радио Свободна Европа.
Албанското правителство, от друга страна, отрича всякаква липса на прозрачност или законови нарушения в процеса.
В интервю за „Си Ен Ен“ Рама отхвърли обвиненията на противниците, че проектът има за цел да създаде „частен остров на семейство Тръмп“ или поемане на контрол над защитени територии.
„Няма такова нещо като „остров на семейство Тръмп“. Няма такова нещо като това семейството на американския президент да поеме контрол защитени територии с фламинги“, каза Рама, докато натискът върху него растеше и на друг фронт.
Европейската комисия (ЕК) предупреди тази седмица, че планираният проект в защитената зона може да има сериозно въздействие върху околната среда и да подкопае процеса по присъединяване на Албания към ЕС.
Албания остава страна кандидат с перспектива за членство, но напредъкът в преговорите е обусловен от изпълнението на европейските стандарти.
Говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие припомни, че в рамките на преговорите, особено по Глава 27 за околната среда и изменението на климата, Албания трябва напълно да доближи законодателството си до това на ЕС.
Това, каза той, включва прилагането на Директивите за птиците и местообитанията и преразглеждане на законовите промени, които могат да противоречат на тези стандарти.
Рама минимизира тези опасения, като заяви, че оценката на въздействието върху околната среда все още не е завършена и ще бъде извършена паралелно с разработването на проекта.
„Европейската комисия няма причина да се съмнява в силната ни воля да защитим всичко, което трябва да бъде защитено, когато става въпрос за фауна и природа“, каза албанският премиер пред Ройтерс.
Откакто дойде на власт през 2013 г., Рама изгради политическия си дискурс върху насърчаването на туризма като един от основните двигатели на икономиката.
Според официални данни Албания – с около 2,7 милиона жители – е регистрирала над 11 милиона посетители през последните години.
В публикация в профила си в Инстаграм преди два дни Рама заяви, че защитените територии често се разбират погрешно като пространства, които трябва да бъдат изолирани от икономиката, и посочи парка „Камарг“ във Франция като пример за съвместно съществуване на биоразнообразието и икономическото развитие.
„Занимавайте се с мен, колкото искате, защото на мен само здраве и воля ми носят вашите обиди и проклятия“, написа той в социалната мрежа.
/Превод от албански: Магдалена Димитрова./
Oh, really?So now you suddenly care about the Albanian people?The same Albanian people whose institutions, public services and digital infrastructure were the target of a cyberterror campaign that aimed to cripple an entire country, and which international investigations have… pic.twitter.com/7kvvf4wojv
— Edi Rama (@ediramaal) June 8, 2026