„Румъния се е съгласила по принцип да участва в мисии, които съответстват на нейните възможности в областта на разминирането (и) например в областта на наблюдението“, уточни той в ефир, но допълни, че това може да се случи едва след като е постигната някаква форма на примирие.
Илие Боложан отбеляза, че преди Румъния винаги се е съгласявала, когато е било необходимо нейното присъствие в определени райони на военни действия, например в Босна и Херцеговина, но след приключване на конфликтите, за да се осигури мир.
На 20 март румънският президент Никушор Дан обяви, че Румъния се присъединява към съвместната декларация на страните, които са изразили готовност да допринесат за осигуряване на безопасността на корабоплаването през Ормузкия проток. Първоначално декларацията беше подписана от Великобритания, Франция, Германия, Италия и Нидерландия, а по-късно към нея се присъединиха и други страни, включително и извън Европа - Япония, Канада, Южна Корея, Нова Зеландия, Дания, Латвия, Словения, Естония, Норвегия, Швеция, Финландия, Чехия, Бахрейн и Литва.
„Присъединяването на Румъния към тази инициатива става на фона на сериозните последствия, които затварянето на (Ормузкия) проток има за глобалните енергийни пазари, както и за световната икономика. Ефектите са осезаеми и в Румъния, особено по отношение на цените на горивата. В този смисъл ние сме готови да участваме в усилията на международната общност, които ще доведат до задържане на цените на поносимо равнище за населението“, написа тогава румънският президент във Фейсбук.
Той допълни, че Румъния запазва ясното си решение да не бъде въвлечена в конфликта в Близкия изток.