Румъния изпраща една динамична година, в която един президент подаде оставка, един кмет стана президент, а един и.д. президент стана премиер. 2025 година отвъд Дунава започна и завърши с протести.
Първите месеци бяха белязани от политическа нестабилност и вълна от протести с призива "Върнете втория тур", организирани от крайнодесния опозиционен Алианс за обединение на румънците (АУР) и други суверенистки партии, срещу анулирането на президентските избори в края на 2024 г., чийто първи кръг беше спечелен от крайнодесния независим кандидат Калин Джорджеску. Изборите бяха отменени от Конституционния съд, след като разсекретени доклади на разузнаването показаха, че Румъния е била мишена на "агресивни руски хибридни атаки", целящи да повлияят на коректността на изборния процес.
На 10 февруари президентът Клаус Йоханис, чийто втори и последен мандат трябваше да изтече на 21 декември 2024 г., но беше удължен от Конституционния съд след анулирането на изборите, обяви, че подава оставка. Решението дойде в момент, когато предстоеше гласуване в парламента по искане на опозицията за отстраняването му от длъжност. Овакантеният пост бе зает временно от тогавашния председател на Сената Илие Боложан.
НОВ ПРЕЗИДЕНТ И НОВО ПРАВИТЕЛСТВО
На 4 май се състоя първият кръг на повторните президентски избори, на който на първо място с над 40 процента са класира лидерът на АУР Джордже Симион, а на второ - кметът на Букурещ и независим кандидат Никушор Дан. Кандидатът на управляващата по това време коалиция на социалдемократите и либералите Крин Антонеску не успя да стигне до балотаж и това доведе до оставката на премиера и лидер на Социалдемократическата партия (СДП) Марчел Чолаку и от двата поста.
На втория кръг проевропейският кандидат Никушор Дан, основател на реформисткия Съюз за спасение на Румъния (ССР), успя да изпревари кандидата на суверенистите Джордже Симион и спечели изборите с 53,6 процента. Първата му задача като държавен глава беше да проведе консултации с партиите за съставянето на нов кабинет след оставката на Чолаку.
След тежки и продължителни коалиционни преговори четирите проевропейски партии в парламента - Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП), Съюз за спасение на Румъния (ССР) и Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), постигнаха споразумение за съставяне на правителство. Начело на кабинета, който встъпи в длъжност на 23 юни, застана лидерът на НЛП Илие Боложан, а споразумението предвижда ротация на премиерския пост, така че през 2027 г. той трябва да премине към социалдемократите.
ЗАТЯГАНЕ НА КОЛАНИТЕ И ВЪЛНА ОТ ПРОТЕСТИ
Новото правителство беше изправено пред сериозното предизвикателство да овладее прекомерния бюджетен дефицит, който в края на 2024 г. достигна 9,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) - най-високото ниво в Европейския съюз.
Румъния се намира в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г. и рискува замразяване на достъпа до европейско финансиране, включително до средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, ако не убеди Европейската комисия, че полага достатъчно усилия за доближаването му до границата от 3 процента, предвидена в критериите от Маастрихт.
За да се избегне такъв сценарий, както и опасността от понижаване на кредитния рейтинг на страната, премиерът Боложан обяви през юли серия от мерки за икономии, част от които влязоха в сила от началото на август, а други предстои да бъдат приложени през 2026 г.
Болезнените икономии предизвикаха вълна от протести, но все пак доведоха до желания резултат - през ноември Европейската комисия се съгласи да не блокира достъпа на страната до еврофондовете и прие целта за дефицит от 8,4 процента от БВП в края на 2025 г.
От 1 август 2025 г. влязоха в сила повечето мерки от първия бюджетно-фискален пакет, включително увеличаване на стандартната ставка на ДДС на 21 процента от досегашните 19 процента и на намалената ставка на 11 процента от досегашните 9 и 5 процента, както и увеличение на акциза на горивата и алкохолните напитки с 10 процента и на цигарите с 3 процента. Решено беше също пенсиите и заплатите в бюджетния сектор през 2026 г. да бъдат замразени.
От 1 септември пък влезе в сила поскъпване на винетките за леките автомобили, като цената на годишната винетка беше увеличена от 28 евро на 50 евро, месечната поскъпна от 5,3 на 9,5 евро, а еднодневната - от 2,5 на 3,5 евро, като същевременно бяха увеличени и глобите за липса на винетка.
Вторият пакет мерки, повечето от които влизат в сила от 1 януари 2026 г., предвижда увеличение на редица местни данъци и такси, включително върху сградите, земеделските земи и автомобилите. Въвежда се данък от 16 процента върху печалбата от трансакции с криптовалута, а данъкът върху дивидентите нараства от 10 на 16 процента. Потребителите, които поръчват колети извън Европейския съюз, вече ще плащат фиксирана такса от 25 леи (около 5 евро) за колети на стойност под 150 евро.
Мерките за икономии предизвикаха серия от протести на служители от различни сектори. На 8 септември новата учебна година започна с бойкот в редица училища, а хиляди преподаватели излязоха на протест. Недоволството им беше породено от увеличаването на часовете в задължителната норма, увеличаване на броя на учениците в клас, сливане на малки учебни заведения, намаляване на почасовото заплащане и други. На 29 октомври хиляди хора се включиха в голям митинг пред сградата на правителството, организиран от четирите най-големи синдикални конфедерации.
Същевременно реформа на пенсиите на магистратите, която е условие за достъп до средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, чака решението на Конституционния съд, насрочено за 28 декември. Законът предвижда увеличаване на пенсионната възраст и ограничаване на размера на пенсията и предизвика недоволство и протести сред работещите в съдебната система.
ПЕТ ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ И НОВ КМЕТ НА БУКУРЕЩ
На 7 септември парламентът на Румъния беше изправен пред "безпрецедентна" според местните медии ситуация: в рамките само на един ден трябваше да гласува четири вота на недоверие срещу правителството. Те бяха внесени от крайнодясната опозиция, включваща партиите АУР, SOS Румъния и Партия на младите хора (ПОТ), след като правителството прие втория пакет мерки за икономии чрез съкратена парламентарна процедура, т.нар. поемане на отговорност, което позволява на опозицията да внесе вот на недоверие в тридневен срок. И четирите бяха отхвърлени.
На 15 декември парламентът отхвърли и петия поред вот на недоверие срещу правителството на Илие Боложан, внесен от опозиционната парламентарна група "МИР-Румъния на първо място" и подкрепен от най-голямата опозиционна партия АУР. Опозицията отправи призив към участващите в управлението социалдемократи да подкрепят вота на фона на напрежение в коалицията, но СДП, както и останалите управляващи партии, избраха да не гласуват. Същия ден обаче социалдемократите подкрепиха вот на недоверие срещу министър от Съюз за спасение на Румъния (ССР), заради което бяха обвинени в нарушаване на коалиционния протокол.
На 7 декември се състояха избори за нов кмет на Букурещ – събитие, което според местните анализатори се очаква да има неподозирани последици както върху отношенията между партиите, така и върху политическата сцена като цяло. Постът бе останал вакантен, след като Никушор Дан спечели президентските избори. В оспорвана надпревара кандидатът на Национално-либералната партия Чиприан Чуку успя да победи определяния като фаворит в социологическите проучвания кандидат на социалдемократите Даниел Балуца. Той се класира трети, изпреварен и от подкрепената от опозиционния АУР Анка Александреску, която се нареди на второ място.
КАЛИН ДЖОРДЖЕСКУ - ОТ КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ДО ОБВИНЯЕМ
На 16 септември бившият кандидат за президент Калин Джорджеску беше изпратен на съд по шест обвинения, най-тежкото от които е съучастие в опит за извършване на действия срещу конституционния ред. По същото дело на съд беше изпратен и наемникът Хорациу Потра, който осигуряваше охраната на Джорджеску, както и още около 20 наемници от групата на Потра. Те са обвинени, че са планирали опит за държавен преврат след анулирането на президентските избори в края на 2024 г.
През ноември Хорациу Потра, заедно с неговия син и племенника му, бяха екстрадирани в Румъния от Обединените арабски емирства и се намират в ареста, а Калин Джорджеску е с наложена мярка съдебен контрол, включваща забрана да напуска страната.
През декември в страната избухна нова серия от протести, този път свързани със състоянието на правосъдието. Те бяха предизвикани от документалния филм "Правосъдие в плен" на сайта "Рекордер“. В журналистическото разследване няколко бивши и настоящи магистрати говорят за натиск върху съдебната система, довел до отлагане на големи дела за корупция до изтичане на давността им. Разкритията изкараха хиляди хора по улиците на Букурещ и други градове на страната. Недоволните призоваха за справедливо, прозрачно и независимо правосъдие.
Годината завършва с неясноти не само по въпроса дали Румъния ще успее да постигне целта за овладяване на бюджетния дефицит, но и дали управляващата коалиция ще оцелее и през 2026-а. Съмненията за стабилността й се задълбочиха през декември, когато СДП, най-голямата парламентарна сила, заяви, че започва „анализ“ на участието си в коалицията. Равносметката се очаква да продължи до февруари 2026 г., когато би трябвало да бъде готов и новият проектобюджет.
Социалдемократите имат сериозни разногласия с една от коалиционните партии - Съюз за спасение на Румъния, и според някои източници ще поискат или ССР да излезе от правителството, или те самите да преминат в опозиция, което би означавало загуба на парламентарното мнозинство. Решението се очаква догодина.