Румъния продължава да е изправена пред високи рискове за финансовата стабилност, предупреждава Националната банка на страната в свой доклад

Румъния продължава да е изправена пред високи рискове за финансовата стабилност, посочва Националната банка на страната в свой доклад, цитиран от Диджи24. В него пише, че уязвимостите произтичат главно от вътрешни дисбаланси и особено големи бюджетни дефицити, но и от напрегнатия глобален климат, който пряко влияе върху местната икономика.
През второто тримесечие на 2025 г. икономическият растеж на Румъния е бил само 0,3 процента в сравнение с предходната година, а през третото тримесечие се оценява на 1,6 на сто, малко под нивото от 2024 г. Официалните прогнози са ревизирани надолу: Европейската комисия оценява растеж от 0,7 процента, а МВФ – 1 процент. Това забавяне е повлияно и от процеса на фискална консолидация, започнал миналата година, който включва съкращения на бюджета или корекции, насочени към намаляване на дефицита, но който ограничава и потреблението и инвестициите, отбелязват от Националната банка.
Най-големият вътрешен риск за Румъния остава високият бюджетен дефицит, отбелязват от банката. Миналата година той достигна 9,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а целта за края на тази година е дефицитът да бъде понижен до 8,4 процента от БВП, което, според Националната банка, е трудно постижимо ниво и е значително над целта, договорена с Европейската комисия по процедурата при прекомерен дефицит. Според доклада успоредно с това държавният дълг е продължил да се увеличава, достигайки 57,2 на сто от БВП в средата на 2025 г., което е с повече от шест процентни пункта за една година.
„Поддържането на тази траектория може да подкопае доверието на инвеститорите, а това от своя страна да доведе до по-високи разходи за финансиране, нестабилност на валутния пазар и натиск върху валутния курс“, пише още в доклада.
Друг елемент, влияещ върху финансовата стабилност, според доклада е ниското усвояване на европейски средства. Румъния разполагаше с над 28 милиарда евро чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, но до ноември 2025 г. успя да получи по-малко от 40 на сто от сумата. Поради невъзможността за постигане на някои етапи, Европейската комисия ревизира плана надолу, като намали общото разпределение на средствата до 21,41 милиарда евро. Това ниско усвояване ограничава способността на Румъния да финансира стратегически инвестиции в инфраструктура, енергетика и цифровизация. Поради обстоятелството, че Националният план за възстановяване и устойчивост приключва през август 2026 г., неизползваните средства ще бъдат загубени, което може да генерира допълнителен натиск върху бюджета.
Корпоративният сектор също е изправен пред все по-видими трудности, сочи докладът. Общата рентабилност спадна с 4,5 процента, а някои сектори като селското стопанство, недвижимите имоти и комуналните услуги, вече са в рисковата зона. От Националната банка на Румъния обръщат внимание и на следното структурно явление: много голям брой компании работят на загуба години наред, остават недокапитализирани и допринасят за натрупването на просрочени задължения в икономиката. За да коригира тези недостатъци, правителството въведе през 2025 г. законодателен пакет, който задължава компаниите да спазват минималните капиталови изисквания и предвижда санкции за неактивните.
Докладът показва и значително увеличение на киберрисковете. През 2024 г. компютърните измами са се увеличили с 40 процента, което е знак, че престъпниците все по-агресивно експлоатират уязвимости в дигиталната среда, от опити за фишинг и кражба на данни до неоторизиран достъп до акаунти. В същото време атаките със зловредни програми, които могат да блокират системи, да крадат информация или да компрометират цели мрежи, са регистрирали увеличение от почти 300 процента, което показва бърза еволюция в методите, използвани от нападателите. Банките също са били обект на DDoS атаки, чрез които сървърите на институциите са бомбардирани с изкуствен обем трафик, за да се блокира достъпът на реалните потребители до онлайн услуги.
Въпреки че според доклада финансовите институции са успели да ограничат последиците от тези инциденти, Националната банка на Румъния предупреждава, че много високото ниво на киберзаплахи остава основно предизвикателство. В една все по-дигитализирана икономика подобни атаки могат да нарушат платежните системи, да генерират финансови загуби и да подкопаят общественото доверие в банковите услуги, посочват от банката. В същото време все по-бързото внедряване на изкуствен интелект във финансовия сектор носи както възможности, така и нови рискове – то може да рационализира дейности като наблюдение на транзакции или оценка на риска, но може да се превърне и в източник на уязвимост, ако алгоритмите бъдат манипулирани, ако данните са компрометирани или бъде злоупотребено с технологията, се посочва още в доклада.