Румъния увеличава ставката на ДДС. Какви ще бъдат отраженията?

Въпреки обещанията на новия президент на Румъния Никушор Дан по време на предизборната му кампания, че в пакета мерки за намаляване на прекомерния дефицит няма да бъде включено увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС), назначеният от него премиер Илие Боложан обяви вчера, че такова увеличение ще има.
В речта си Боложан, който е лидер на Национално-либералната партия и оглавява широка коалиция, включваща още Социалдемократическата партия, Съюз за спасение на Румъния и Демократичен съюз на унгарците в Румъния, направи препратки към икономическата криза в Румъния през 2009 г., когато страната се сблъска с рязко свиване на брутния вътрешен продукт (-7,1 процента) и скок на дефицита (8,6 процента от БВП). Година по-късно, през 2010 г., Румъния предприе серия от болезнени мерки за икономии съгласно сключено с МВФ и ЕС стендбай споразумение, включително намаляване на заплатите в бюджетния сектор с 25 процента и увеличение на ДДС от 19 на 24 процента, напомня изданието Економедия.
Боложан подчерта, че до кризата тогава се е стигнало именно защото не са били взети мерки навреме и отбеляза, че ситуацията в момента не е много по-различна. Той припомни, че миналата година Румъния е имала най-големия бюджетен дефицит от страните в Европейския съюз (9,3 процента от БВП) и втория по големина за последните 30 години (след 9,4 процента дефицит от БВП през 2010 г.). Той дори направи сравнение с Гърция по време на дълговата й криза от 2009 г., която едва не доведе до излизане на страната от еврозоната, като добави, че "Румъния е в по-добра ситуация от Гърция и не трябва да повтаряме грешките на други страни".
Сред обявените вчера мерки премиерът спомена увеличение акциза върху алкохола, горивата и тютюна с 10 процента, замразяване на пенсиите и заплатите в държавния сектор през 2026 г., увеличаване на данъка върху дивидентите от 10 на 16 процента, ограничаване на броя на отпусканите стипендии за студентите, както и удържане на здравни осигуровки от пенсиите над 3000 леи (еврото се разменя за 5,06 леи) и други.
Една от мерките, които предизвикаха най-много реакции и коментари в медиите, е планираното увеличение от 1 август на ДДС, чиято стандартна ставка от 2017 г. насам е 19 процента, а двете намалени ставки са: 9 процента - за хранителни продукти, напитки, лекарства, ресторантьорски услуги, пестициди, торове и други, и 5 процента - за учебници, хотелиерски услуги, такси за музеи, екологични и традиционни продукти и други. Новата стандартна ставка на ДДС ще бъде 21 процента, а намалената - 11 процента, обяви Боложан в сряда. Той отбеляза, че настоящата ставка на ДДС е третата най-ниска в ЕС.
Агенция Медиафакс отбелязва, че планираните мерки за намаляване на разходите имат за цел да "успокоят" Европейската комисия, която държи Румъния под наблюдение заради прекомерния й дефицит още от 2019 г. Първата част от тях се планира да влезе в сила от 1 август 2025 г., а втората - от 1 януари 2026 г. Според изданието мерките, влизащи в сила от 1 август (включително увеличението на ДДС) би трябвало да донесат в бюджета допълнителни 23,36 милиарда леи (1,23 процента от БВП) през тази година и 44,48 милиарда леи (около 2,2 процента от БВП) през следващата. Ефектът от мерките, влизащи в сила от 1 януари, включително увеличение на данъка върху дивидентите и цената на винетките, се оценява на 31,81 милиарда леи (1,56 процента от БВП) през 2026 г.
Телевизия Диджи 24 коментира в свой материал по темата, че ефектите от мерките, предприети от правителството на Боложан с цел намаляване на пропастта между приходите и разходите на държавата, ще означават по-високи цени и по-ниски доходи. Увеличението на ДДС и на акцизите ще се усети незабавно на рафта, в аптеките или на колонката в бензиностанциите, а това означава намалена покупателна способност, като най-силно засегнати ще бъдат хората с ниски доходи, посочва медията.
Сайтът Хотнюз от своя страна цитира икономическия анализатор Адриан Кодирлашу, председател на румънския клон на организацията за финансово обучение на професионални инвеститори "CFA Institute", който прогнозира, че в резултат на обявените мерки "инфлацията ще стане двуцифрена", а "базисният сценарий за тази година е рецесия". Бюджетът на Румъния за 2025 г. е базиран на прогноза за икономически растеж от 2,5 процента, а според прогнозата на Националната банка на Румъния инфлацията в края на годината ще бъде 3,8 процента. 
Планираното увеличение на ДДС, както и някои от другите мерки, обезпокоиха и бизнеса, пише румънската редакция на Свободна Европа, позовавайки се на Конфедерацията на работодателите "Конкордия", която представлява около 450 000 служители от 3900 малки и големи фирми. Организацията смята, че пактът мерки представлява "агресивно сръхоблагане на частния сектор".
"Драстичното увеличение на ДДС - от 19 на 21 процента за стандартната ставка и от 9 на 11 процента за храните и лекарствата - ще удари директно в покупателната сила на румънците и ще увеличи съществено оперативните разходи за всички компании. Също така ще станем свидетели на нови инфлационни тласъци, като се има предвид, че Румъния вече има най-високата инфлация в ЕС", предупреждава "Конкордия".
Според данни на Евростат Румъния е останала и през месец май страната с най-висока инфлация в ЕС, като потребителските цени са нараснали на годишна база с 5,4 процента. 
Вестник "Адевърул" пък задава въпроса как се стигна до това центристкият президент Никушор Дан, който спечели изборите през май, да се съгласи с увеличение на ставката на ДДС, след като в предизборната кампания твърдо обещаваше, че този данък няма да се променя. Според изданието ключов аргумент за това решение в била дискусията на Боложан с представители на рейтинговата агенция Фич, която предстои да направи през август нова оценка на кредитния рейтинг на Румъния.
"Онези от Фич казаха много ясно, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за намаляване на дефицита, защото иначе на 15 август, когато ще бъде оценката, рискуваме да бъдем понижени до категория "Junk" (боклук). Това би означавало катастрофа за Румъния, би увеличило още повече лихвите, при които вземаме заеми. Следователно единственото решение, чрез което можеше да се донесат бързо пари в бюджета, беше увеличение на ДДС", обясни за изданието неназован член на правителството.
С това заключение Илие Боложан е отишъл в президентския дворец "Котрочени", за да убеди Никушор Дан, че друго решение без увеличаване на ДДС не съществува. Първоначално държавният глава е отхвърлил идеята, но накрая се е съгласил да наруши обещанието си от предизборната кампания, посочва изданието. 
Самият Боложан предупреди на пресконференцията, на която бяха представени мерките, че Румъния рискува кредитният й рейтинг да изпадне в категория "Junk", при която не се препоръчват инвестиции.
В момента международните рейтингови агенции поставят страната на последното стъпало от инвестиционния клас, тоест Румъния се намира само на една крачка от категорията "Junk" (боклук). Същевременно и трите водещи агенции - Стандард енд Пуърс (Standard & Poor's),  Фич (Fitch) и Мудис (Moody’s), промениха в последните си доклади перспективата на кредитния рейтинг на страната от "стабилна" на "негативна".