Румънка с български корени написа книга за сънародниците ни в Извоареле

Книга за българите в Извоареле предстои да бъде издадена на румънски език през месец февруари. Неин автор е Бианка Василе. Тя е от български произход и е една от основателките на асоциацията на българското малцинство в Извоареле “Български извори”.
„Аз съм от Извоареле. Живея в Букурещ от 15 години. Завърших Факултета по политически науки. Правя и докторат по политически науки и такъв за националните малцинства. В момента работя като журналист“, разказва при гостуването си в пресклуба на БТА в Букурещ Бианка.
Питам я какво я е провокирало да събере паметта на българите от Извоареле в книга.
„Мисля, че е морален дълг да направя това. Искам да оставя нещо за поколенията след мен. Обичам Извоареле. Искам, чувствам, че Извоареле трябва да бъде на мултиетническата карта на Румъния. В света на дигитализацията не искам да загубим всичко. Тази книга е огледало към миналото“, отговаря тя.
Бианка започва да работи по проекта преди три години. Подкрепа получава от Съюза на банатските българи в Румъния и от депутата на българското малцинство в румънския парламент Георги Наков. Провежда интервюта с местните хора от Извоареле, които определя като най-ценния източник на информация, но и с етнографи, професори, музеографи. Сътрудничи си и с Окръжния музей в Телеорман.
„Информация, предоставена от музея гласи, че в миналото имало пастир, който минал през района с овцете си и така открил мястото. Земята му се сторила плодородна. И си помислил, че е добре да повика и роднините си“, разказва Бианка и цитира данни, според които през 1830 г. в Извоареле имало 137 семейства и 4000 овце.
Според друг източник българите, които се заселили по тези земи преди 200 години, дошли тук, за да се крият от турците. Затова и в документите фигурират като „сръбците (сърбите – бел.ред.) от чешмата“.  
„И сега не казват на сто процента, че са българи. Говорим за старата диаспора. Те са намерили тук сигурно място, където да живеят. Занимавали са се основно с отглеждане на зеленчуци. По-късно започнали да отглеждат памук, коноп, цвекло. Между селата се правела размяна. Хората от Извоареле били известни като трудолюбиви хора. Винаги били първи в статистиката. В селото се знаело, че ако искаш трудолюбива жена, трябва да си вземеш българка от Извоареле. След 90-те някои още се занимават с отглеждане на зеленчуци, лук, чесън, дини. Произвеждат стока и идват в Букурещ да я продават на пазарите“, разказва Бианка, като се позовава на информация от стария печат.
И макар че днес много от хората са емигрирали, населението е застаряло, а земята е дадена под аренда, сънародниците ни в Извоареле говорят всеки ден на български език.
„За мен беше голяма изненада да видя, че старият диалект още е запазен в Извоареле. Възрастните хора говорят горе-долу както се е говорело и преди 50 години“, обяснява Бианка. До този извод стига, като записва местните хора със звук и анализира диалекта им. Правили са го и други преди нея - изследователките и преподавателки Олга и Дарина Младенови, както и техният баща Максим Младенов, който посещава Извоареле през 1972 г.
„Едни казват „бело“, други „бяло“. С тези думи можем да разбере откъде са дошли - от Ралево – между Плевен и Габрово. Възрастните хора в Извоареле разказват, че са имали роднини от Габрово, от Силистра, от тази зона“, допълва Бианка.
Почти със сълзи на очи споделя, че наскоро открила заснето с дрон видео в интернет, заснето над Ралево.
„То, също като Извоареле, е разположено между два хълма. И си помислих, че предците ни са избрали точно това място не от страх, а от тъга по родното им село“, обяснява Бианка.
Показва ми книгата в дигитален вариант. Разлиствам я. 400 страници, богато илюстровани, с архивни и съвременни разкази за историята, езика, бита, фолклора, кухнята, поминъка – дневник на българите в Извоареле. Още в началото му откривам послание:
„Книгата е повече от исторически документ. Тя е дълг към паметта. Жест на възстановяване, на консервиране и препотвърждаване на една идентичност, която рискува, поради липса на видимост и изследвания, посветени на миналото, да се разсее в мъглата на спомена“.