Румънският президент Никушор Дан обнародва закона за реформата на специалните пенсии на магистратите. Това съобщи самият той на официалния си профил в социалната мрежа Фейсбук.
„Прекалибрирането на метода за изчисляване на тези пенсии е жест на справедливост, очакван от нашето общество. Доверието на гражданите в държавата се възстановява, когато реформите, очаквани от обществото, станат реалност. Уверявам магистратите, че работата им е уважавана и значението им в архитектурата на държавата е напълно признато. Ще подкрепя законодателните и административните мерки, поискани от професионалната организация (на магистратите), за оптимизиране на условията, в които те осъществяват дейността си“, написа държавният глава.
Европейската комисия беше дала срок на Румъния до 28 ноември 2025 г. за приемане на реформата за специалните пенсии, но Букурещ изпусна този краен срок. В резултат страната изгуби 231 милиона евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това стана повод и за посещението на румънския премиер Илие Боложан в Брюксел тази седмица.
На 2 декември воденото от него правителство пое отговорност в парламента за проектозакон, който предвижда увеличаване на пенсионната възраст за магистратите до 65 години в рамките на 15-годишен преходен период и ограничаване на пенсията до 70 процента от последната нетна заплата.
В средата на февруари Конституционният съд на Румъния постанови, че реформата, която ограничава привилегиите на магистратите при пенсионирането им, е в съответствие с конституцията.
Към момента съдии и прокурори в Румъния се пенсионират на около 50 години, а пенсиите им, подобно на тези на дипломатите и военните, може да възлязат на около 5000 евро при средна месечна пенсия в страната от 600 евро, отбелязва Ройтерс.
В Румъния има общо около 4,7 милиона пенсионери, а данните за лицата, които получават специални пенсии, варират, като според информация на Националната пенсионна каса те са над 11 600 души.
Страната заделя за изплащане на пенсии около 8,5 процента от БВП, а специалните пенсии струват на държавата около 1 процент от брутния вътрешен продукт, сочат официални данни, цитирани в румънски медии.