Румънските компании вече усещат косвените ефекти от кризата в Близкия изток, показва проучване


Румънските компании вече усещат косвените ефекти от кризата в Близкия изток. Това показва проучване на Националния съвет на малките и средни частни предприятия в страната, проведено между 9 и 19 март и цитирано от вестник „Адевърул“.
Почти 76 процента от предприемачите очакват значително увеличение на оперативните разходи. Близо 50 на сто са на мнение, че ще трябва да увеличат цените на продуктите и услугите, което би могло да предизвика вълна от покачване на цените в икономиката.
Основната причина за напрежението е поскъпването на горивото, което пряко влияе върху транспортните разходи и, имплицитно, върху крайните цени, отбелязва вестник „Адевърул“. Според 62,7 процента от анкетираните именно увеличението на цената на бензина и дизела е най-големият проблем.
През последните седмици цената на горивото се е покачила с приблизително 1,5 леи/литър (0,29 евроцента/литър) и това може да доведе до увеличение на транспортните разходи с 15-25 процента, в зависимост от сферата на дейност.
Като се има предвид, че транспортът представлява основен компонент от крайната цена на почти всеки продукт, ефектите бързо се разпространяват в цялата икономика, коментира медията.
Приблизително две трети от предприемачите прогнозират намаляване на покупателната способност, което означава по-малко клиенти и по-ниски продажби, така че натискът върху компаниите е двоен: разходите се увеличават, докато приходите им са застрашени.
В този контекст над 25 процента от компаниите вече обмислят намаляване на инвестициите, което сигнализира за евентуално забавяне на икономическия темп и принудително адаптиране към новите условия.
Влиянието върху пазара на труда също е изключително силно: наемането на персонал се замразява, а някои компании дори обмислят съкращения, за да се справят с увеличението на разходите.
Тази ситуация поставя предприемачите в трудно положение, което ги кара да поискат бърза намеса от властите. Над 71 процента от анкетираните призовават за намаляване на акциза върху горивата, а почти половината искат схеми за компенсации за превозвачи и земеделци.
Други предложени мерки включват държавно гарантирани заеми и ограничаване на цените на енергията, но икономистите предупреждават, че грешната намеса, като например рязкото ограничаване, може да доведе до недостиг, както вече се наблюдава в някои европейски страни.
В заключение, проучването показва, че въпреки че конфликтът е на хиляди километри разстояние, последиците от него бързо достигат до джобовете на румънските компании и потребители.
Проучването е проведено между 9 и 19 март. В него са участвали 1436 предприемачи.

София

Оана Цою пред БТА: Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа увеличава способността ни да се справим с глобалната конкуренция

Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа може да увеличи икономическите възможности и нашата способност да се справим с глобалната...

Загреб

ХИНА: Продължителността на живота в Хърватия е с около 2,5 години под средната за ОИСР

Хърватия се представя по-добре от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на финансирането на общественото...

Скопие

Силяновска след срещата с Йотова: Освен конституционните промени България има и нови искания

След срещата си с българския президент Илияна Йотова в кулоарите на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна...

Скопие

Според министъра на външните работи на Северна Македония страната е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път

Република Северна Македония е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път, каза министърът на външните работи и...

Букурещ

Румънският президент призова политическите партии за възобновяване на диалога на фона на усилия за съставяне на ново правителство

Румънският президент Никушор Дан призова днес парламентарните партии да проявят отговорност, като подчерта необходимостта от възобновяване на диалога между тях...

Загреб

Младите хървати напускат родителския дом средно на 31,5 години, сочат данни на хърватския парламент

Младите хора в Хърватия напускат родителския дом средно на 31,5 години, показват данни, представени на заседание на парламентарната комисия по...