Румънците харчат най-много за храна от всички европейци, показва статистика на Евростат

Румънците харчат за храна средно 23,7 процента от общия си месечен доход, което ги нарежда на първо място по този показател в ЕС,  сочат данни на Евростат за 2022 г., цитирани от вестник “Адевърул”. Веднага след тях се нареждат българите (18,9 процента), следвани от гражданите на Словакия и Литва (18 процента) и тези на Естония и Латвия (17,7 процента). На другия полюс са ирландците (7 процента), гражданите на Люксембург (8,2 процента) и тези на Австрия (8,9 процента).
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят почти една четвърт от доходите си на касата на хранителните магазини не защото купуват повече, а защото е по-скъпо.
“Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако сравним съотношението цена/заплата в Германия например, бихме платили по-малко за храна, ако имахме техните заплати", отбелязва експертът за вестник “Адевърул”. По думите му румънците купуват основни храни, а най-продавани са продукти като маргарин, картофи, ориз.
“По данни на Евростат храната представлява над 14 процента от разходите на домакинствата и това е като цяло в страните със средни и ниски доходи на заплати. Освен това тези страни са членки на бившия комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в определени случаи не става дума и за някакво преувеличено консуматорство, именно заради лишенията, които много от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни причинили травма и които сега се опитваме да забравим, като купуваме”, коментира социологът Владимир Йонаш.
Той обяснява, че румънците се опитват да получат това, което не са имали в миналото, като на преден план е храната.
„Храната е много важно нещо за нас. Сред причините има и културен компонент. Преминахме през този период на недостиг, когато нямахме достъп до храна и тогава богатството на масата говори за нашето социално и финансово състояние. И това е особено видимо по празниците. Ако имаме пълни маси, значи сме добре”, отбелязва социологът Дан Петре.
Експертите коментира за вестник “Адевърул” и наложения от правителството таван на търговската надценка на основните продукти. Те смятат, че мярката, която влезе в сила на 1 август миналата година и бе удължена с още два месеца в края на януари тази година, не решава проблема с цените в магазините.
„Нещо повече, стигнахме до абсурдна ситуация, в която внасяме повече основни хранителни продукти, за да осигурим потребление в контекста на ограничаване на търговската надценка. Стимулирахме вноса, а не местното производство”, смята икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него възможно решение на проблема е да се намали ДДС-то върху основните хранителни продукти по примера на страни като Полша и Португалия.