НАТО
Общо 70,5 процента от румънците имат голямо или доста голямо доверие в НАТО, докато 27,9 на сто имат много малко или никакво доверие, 1,6 процента не знаят или не отговарят.
Привържениците на Социалдемократическата и Национално-либералната партия, и на Съюз за спасение на Румъния, хората над 60 години, тези с висше образование и градските жители са категориите от населението, които имат най-голямо доверие в Алианса. На срещуположния полюс са поддръжниците на румънската крайнодясна партия Алианс за обединение на румънците (АУР), хората между 30 и 44 години, тези с начално образование и жителите на селските райони.
ЕС
Над 60 процента (62,3 процента) от румънците имат голямо и доста голямо доверие в Европейския съюз, докато 35,3 на сто са с много малко или никакво доверие в ЕС. 2,1 процента не отговарят. Привържениците на Социалдемократическата и Национално-либералната партия, и на Съюз за спасение на Румъния, младите хора под 30 години, хората с висше образование и жителите на Букурещ са категориите от населението, които имат най-голямо доверие в ЕС. На срещуположния полюс отново са поддръжниците на румънската крайнодясна партия Алианс за обединение на румънците (АУР), хората между 30 и 44 години и хората с начално образование.
„Доверието на румънците в международните организации остава много високо, с малки разлики между НАТО и Европейския съюз – НАТО се радва на по-висока степен на доверие в сравнение с EС - вариант, съответстващ на тенденциите от последните три години и съвсем естествен в настоящия контекст на сигурност. Цифрите показват и високо ниво на устойчивост на румънското население на фона на руската информационна война, насочена срещу населението на държавите членки на ЕС“, коментира директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.
Той отбелязва още, че полът слабо влияе върху възприятията за НАТО, като мъжете имат по-високо доверие от жените. Също така, потребителите на по-зрели социални платформи (като ЮТюб и Фейсбук) показват по-високо ниво на доверие от активните в ТикТок. Като цяло, политическата ориентация, образователното ниво и излагането на западни ценности са определящи фактори в отношението към международните институции.
Проучването е проведено между 26 и 30 май чрез телефонно интервю и включва 1150 души над 18 години. Максимално допустимата грешка на данните е ± 2,9 процента, а степента на надеждност 95 процента.